В началото, когато за първи път пристига в България Александър Акоста Осорио се почувствал изолиран и леко объркан заради езиковата бариера и културния сблъсък. "По това време тук нямаше такава голяма чуждестранна общност и май бях единственият колумбиец в града", спомня си Александър. Съдбата му наподобява тази на десетки хиляди чужденци, избрали България за свой дом и наричащи себе си expats.
Избира България, воден от любовта и възможността за добро образование. Всичко започва с една съдбовна среща, която ще промени живота му завинаги. Докато следва изящни изкуства в LaGuardia Community College в Ню Йорк, колумбиецът среща бъдещата си съпруга, която е българка. Но двамата решават да заживеят в България и през 2009 г. се установяват в Благоевград, където Александър завършва журналистика и масова комуникация в Американския университет в югозападния български град. Междувременно се ражда синът им Стефан, когото с обич нарича "моето българче".
"За тези 15 години България много се промени", казва Александър и допълва:
"Като фотограф се фокусирам върху българските традиции, така че улавям не само ежедневието, но и традициите. Любимата ми е кукерският фестивал "Сурва". Обичам да снимам различните обреди около кукерите, но също и живота в България. Така че през последните 15 години в моята фотография се опитвам да уловя същността на мястото, есенцията на България, за да я покажа на света."
Творбите на Александър Акоста Осорио са участвали в редица изложби у нас и чужбина. В България те са представяни в Американския университет, както и в Музея за съвременно изкуство "Арсенал" в София, като част от Европейския месец на фотографията през 2011 г. Сега колумбиецът работи върху черно-бяла серия на кукери.
Киното е другата му страст и дори през 2017 г. участва в заснетия в "Ню Бояна" филм "Да обичаш Пабло" с участието на Хавиер Бардем и Пенелопе Круз. Признава, че това било незабравимо изживяване. "Кой може да предположи, че София и България са място на големи холивудски продукции! Тук има огромна филмова индустрия" – не скрива възхищението си Александър. И добавя:
"България ми даде всичко! Това е много щедра страна. Знам, че понякога се създава впечатлението, че тук нещата са трудни и може би да е така. Но не съм срещал толкова щедра държава и хора. Получих образованието си тук, работата ми е тук, синът ми е тук, където живея живота си през последните 15 години. Ето, в момента дори получавам обезщетения за безработица, защото съм влагал в системата, допринасял съм за икономиката. Ние трябва да ценим и да вярваме повече в България" – казва в заключение Алесандър Акоста Осорио и добавя, че обмисля възможността да приеме българско гражданство.
Вижте още:
На 10 август в София, на 93 години почина проф. Никола Алтънков. Животът му е белязан от изпитания и отдаденост на българската кауза, което не му попречи да бъде вечен оптимист за бъдещето на своята родина. На 16 години, заради издаване на..
Какви са българите? Какъв е животът на един чужденец в България? Трудно ли се "опитомява" езикът и културата ни? Къде се пресичат чувството за хумор и любовта към една малка държава от Източна Европа? – въпроси, които всеки един отворен към света..
Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да няма поне един сънародник, наскоро се срещнах с режисьора Ина Сотирова, която от 10 години живее на..
На 10 август в София, на 93 години почина проф. Никола Алтънков. Животът му е белязан от изпитания и отдаденост на българската кауза, което не му..