Според народното вярване, червеният цвят притежава силата на слънцето и дарява жизненост на всяко живо същество, докато белият символизира чистотата, невинността и радостта. Появата на усуканите бели и червени конци, известни като мартеници, означава, че зимата отстъпва място на пролетта.

Колко древна е тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартениците били разпространени по българските земи още от траките, като дори Орфей кичел лирата си с тях. 

А предание от по-ново време свързва мартеницата със заселването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров и славните им победи. 

В България този обичай е много широко разпространен. Мартеницата дори се е превърнала в един от националните ни символи. Въпреки това, червено-белите вплетени нишки не са изключително българска традиция. Оказва се, че тя е позната и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Сърбия, Северна Македония, където също се носят подобни амулети за здраве – макар и под различни наименования. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, докато мъжете могат да ги носят само на скришно място, например в обувката. В Гърция пък се връзват само на ръцете на децата.

У нас мартениците шестват по улиците и площадите още от началото на февруари. Сръчни майстори представят своята продукция по импровизирани сергии в големите градове. И нито сняг, нито минусови температури могат да спрат търсенето и предлагането на този почитан символ на пролетта.

С какво обаче трябва да се съобразяваме при носенето на мартеницата, за да не загуби тя своята магическа сила в съвременния ни свят? Отговор на този въпрос търсим от специалиста Мария Боянова от Посетителския център към Етнографския музей в София:

"Виждаме, синтетични материали се използват днес в мартениците, някакви бели конци или въженца се продават като мартеница, а понякога са и само червени. Опитваме се да обясним на децата (които идват в Посетителския център – бел.ред.), че за да е мартеница, на нея първо трябва да е превъртян конецът. Както са казали старите хора "непревъртян конец не е мартеница". Нишките трябва да са задължително вълнени в традиционната мартеница. И не на последно място, червеният и белият цвят са били най-разпространени като комбинации в българските земи, но има и други цветове в мартениците. 

Например шарени цветни мартеници има в Родопите. При тях се среща жълто, зелено, синьо включително. Също така в Берковско и Кърджалийско съществува двуцветна мартеница, която е с бяло и синьо. Докато в Мелнишко и Софийско има червено и синьо. Също и черното е разпространено в българската традиционна мартеница. Когато говорим за мартеницата, не трябва ние да си я присвояваме като национална гордост и нещо уникално само за нас. Примерно мартеницата, която е била най-характерна за Румъния, т.нар. мартишор, се състои от бял и черен превъртян конец. Така че по-важното е мартеницата да е превъртяна. Защото превъртането, от една страна, символизира преплитането на зимния сезон с летния – март месец е точно този преход от зимата към лятото и от друга – хората са казали така: "да се пресукват момите около момците, както е пресукана мартеницата" – разказва Мария Боянова.

Мартеницата се е утвърдила като балкански обичай още преди установяването на националните граници в нашия регион, смятат изследователи на тази древна традиция. Не можем със сигурност да определим колко е стара, но по всичко личи, че тя представлява антично наследство, останало сред народите ни. Баба Марта обаче е митологичен образ, съществуващ само при българите. "Тя е олицетворение на март – месец с много променливо време, и затова най-логично приема женски образ, носещ съответно женски буен нрав" – пояснява Мария Боянова и допълва:

"Знаем, че когато Баба Марта е усмихната, времето ще е слънчево, когато е в лошо настроение – тогава вали дъжд. Има различни легенди, които обясняват промяната в настроението на Баба Марта. Общото в описанията е, че тя е възрастна жена, идваща от края на света, за да посети хората в селото на Първи март. Оттам нататък вече всичко е лична интерпретация, допълнителни наслагвания, включително и създадени от поетите след Освобождението. Първите описания се срещат в детското стихче "Баба Марта бързала, мартеници вързала". По това време се оформят и символите Пижо и Пенда, включени в мартеницата, които може би представляват продължение на пискюла като украшение, трансформирани в едноименните герои от разказите на Елин Пелин. По този начин се създава комбинация между народните образи и авторските текстове на писателя. В Румъния например, мартениците се носят от Баба Докия, обаче тя е по-различна от Баба Марта, въпреки че пак се свързва с март и с променливото време, но митологичният персонаж на Баба Марта си е изцяло български".

Специално внимание изисква и моментът, в който се сваля мартеницата. Това научават децата, които посещават традиционната работилница за мартеници, организирана от Етнографския музей. Тази година тя носи заглавието: "Нà на тебе мартеница, дай на мен здраве!". С такова наричане предците ни са сваляли своя амулет и често са го хвърляли към слънцето, или към щъркел, или лястовица, когато ги видят през пролетта. Какво се крие зад тази древна традиция – обяснява Мария Боянова:

"Молбата е била да получат здраве в замяна. Това е една древна формула – давам, за да получа, или начина, по който още от древността хората са измолвали от боговете това, от което имат нужда. Даването на курбан работи на същия принцип, замесването на обреден хляб пък е своеобразна житна жертва. Хората първо дават от себе си, и то от най-хубавото, от най-ценното, което имат, за да получат в замяна нещо, което им е нужно. И конкретно с формулата "Нà на теб мартеница, дай на мен здраве!", мартеницата се дава на слънцето в жертва. Особеното е, че след като се хвърли срещу слънцето, мартеницата се изгаря. Очевидно по този начин тя отива при слънцето, за да получат хората здраве в замяна."

Веднъж закичена на Първи март, мартеницата може да се носи до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение, казва още Мария Боянова. Мартеницата може да се свали и при появата на първия щъркел, лястовица, кукувица или на първото цъфнало плодно дърво. Според друго поверие обаче мартеницата може да се носи чак до началото на жътвата през лятото.

Снимки: Национален етнографски музей - БАН, БТА