Д-р Мая Падешка е един от университетските преподаватели, работещи извън пределите на България и посветили живота си на каузата да разпространяват българската култура и език. Тези, за които дори носталгията е стимул да следват с още по-голям ентусиазъм своята мисия. Д-р Падешка е съавтор на редица учебници за прогимназиалния и гимназиалния етап на обучение, но преди 6 години печели конкурс към Министерството на образованието и науката (МОН) и заминава за Италия, където и до днес е лектор по български език в неаполския университет "Ориентале", а едновременно с това е директор и учител в българското училище в Рим "Асен и Илия Пейкови".

За решението си да продължи професионалния си път зад граница пред "Литературен вестник" споделя: "Беше обмислено и желано решение. Път към нови професионални територии. Намирам тази работа за вдъхновяваща, мисионерска, възрожденска по някакъв начин, и сега това усещане не ме напуска". И независимо че Неапол се оказва "нелесен град за живеене, хаотичен, с много туристи и с местен диалект, който е неразбираем", много скоро, благодарение на нея, университетът се превръща в седалище на международна научна конференция, посветена на славянските литератури. Малко след това по програма "Неразказаните истории на българите" е издаден атлас "Кирил и Методий" с текстове на ученици от български училища в Италия, заснет е документален филм за художничката Дора Николаева Битау, а българчетата от училище "Асен и Илия Пейкови" превеждат и публикуват стиховете на Петя Дубарова.

По идея на основателката на училището Венета Ненкова възпитаниците на Мая Падешка от Рим, съвместно със студенти от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" заснемат филма "Усещане за принадлежност", който ще участва в тазгодишното издание на София филм фест. През  2024 г. д-р Падешка организира изследване и анализ на тема: "България в италианските и във ватиканските архиви", в което нейните студенти взимат дейно участие.

"Мога да кажа, че успях да науча много за мотивацията и психологията на италианския студент, който желае да изучава български език и литература" – споделя д-р Падешка и допълва:

"Нашите студенти са основно италианци. За тези 6 години имам само две студентки, които са с български корени, а доколкото знам така е и в другите лекторати в Италия – в Орли, във Венеция и в Рим. През последните години, благодарение на новите програми на МОН, с моите студенти работихме усилено по различни проекти и разбрах, че това е нещо, в което наистина има смисъл. Италианците имат потребност, искат да опознаят България и го правят с голямо удоволствие и интерес."

"Имам студенти, които до такава степен са влюбени във Велико Търново, че искат всяка година да идват тук. България и Италия не са близки само в географски смисъл, може би има и нещо друго, защото италианците наистина се влюбват в страната ни и искат да задълбочат познанията си за нея. Една част от тях се насочват към литературата ни, други – към политическите науки, балканските въпроси, диалектите, а работата ни като преподаватели е да им отворим пътечките към нашата култура и професионалното им развитие, което може и да завърши в България. Хубаво е, че има добри национални програми, които позволяват това да се случи. А в България вече има и доста голяма италианска общност, има и добър научен работен пазар за тези от тях, които говорят български език."

За разликите в начина си на преподаване в университета и в българското училище в Рим д-р Падешка споделя, че за студентите използва филологически методи и четенето на съвременна българска литература, докато в българското училище децата имат нужда от допълнителна подкрепа, за да осъзнаят своя произход, който в повечето случаи е смесен:

"Това преплитане на тези две култури е много интересно, и затова заедно с Венета Ненкова работим усилено по проекти, които свързват двете националности. Търсим българските места на памет в Италия и италианските – в България, защото децата прекрасно сменят двата езика, когато им се налага, но по-важното е да бъдат мостове между двете култури. Те са такова нещо и това е тяхното голямо богатство и предимство."

Независимо от неуморната работа, посветена на възрожденските принципи, д-р Мая Падешка споделя, че за нея носталгията не е непозната, но разкрива и собствения си метод за преодоляването ѝ, който отново е по възрожденски: "Когато България започне да ми липсва, веднага организирам конференция или друго събитие, за да се срещнем с колеги и да пренесем българската литература в Италия. Каним наши съвременни писатели, като Георги Господинов, който наскоро беше наш гост, а също така и български автори на детска и младежка литература. Това е най- добрият начин да се преодолява носталгия в чужбина. По този начин България идва при мен!"

Снимки: МОН, БТА , FB/Катедра Български език като чужд, FB/Мая Падешка, Pixabay