Във времена на турбуленции, промени и повтарящи се истории от миналото, с настъпването на най-женския месец март отново заговаряме за равнопоставеността между половете и правата на жените. И някак страшно е да си признаем, че днес повече от всякога темата в своята същност е не полово обоснована, а хуманна. Правото на свободен избор и воля отличава нас, човеците, от останалия животински свят на бозайници. Свободата да определяш собствения си път, да го вървиш и с достойнство да приемаш трудностите и успехите без да нараняваш свободата на другите, се явява висша ценност за всеки от нас.

В Международния ден на жената ви срещаме с нея – една българка, с впечатляващо образование, обществена и политическа активност, която през последните 20 години гради живота си между Европа и САЩ, а само преди месец в Ню Йорк стана Световен шампион по бачата за професионалисти в най-престижното танцово състезание в света – The Summit Championship. Тя е Ива Йорданова и е днешният пример за това, че мечтите се сбъдват. Трябва само малко смелост, труд и постоянство. 

Ива влезе в студиото на Радио България с особено вълнение, а причината е, че точно преди две десетилетия е била стажант-репортер именно в програмите за българите по света на БНР. Темата за живот в странство никак не й е чужда. Родена и израснала в България, висшето си образование тя получава в колежа "Бъркли" в САЩ, като бакалавър по бизнес администрация, специалност международен бизнес и където основава Клуба на ООН. Следва магистърска степен по национална сигурност от Военната академия "Г. С. Раковски" в София и диплома от Харвардския университет. Като специалист по управление на бизнес процеси Ива Йорданова е работила за едни от най-големите международни компании и е била член на големи обществени организации за борба с бедността, СПИН и маларията, сред които ООН и Младежкия борд на Millennium Promise (организацията на Джефри Сакс за борба с бедността). Преди десет години българката беше активна части от обществено-политическия живот в България като зам.-директор на Агенцията за българите в чужбина. И точно когато бихме казали, че житейската ѝ картината е ясна – следват големи промени. В началото на трийсетте си години тя се оказва разведена и свободна да се отдаде на онова, което е било винаги първо и преди всичко в живота й – танците.

"Моята душа е артистична" – с детска искреност признава днес Ива.

"Аз се шегувам понякога, но то е самата истина, че танците са с мен от корема на майка ми. Моите родители са се запознали, когато и двамата са били в Ансамбъла на студентския дом и аз съм зачената и откърмена с тази любов към танците (майка й по-късно се дипломира в първия клас по пантомима в НАТФИЗ, заминава за САЩ и прави магистратура по съвременен танц като първия български Фулбрайт стипендиант в тази област, до днес тя живее в Ню Йорк – бел. ред). От дете танцувам народни танци в ансамбъл "Росна китка". После като тийнейджър се занимавах с хип хоп танци. Спомням си много ясно още на 5 годишна възраст в детската градина колко обичах да пея, да танцувам, да бъда във всички представления за края на годината. После в училище и в ранните ми тийнейджърски години това желание продължи да ме преследва и моята учителка винаги ме окуражаваше. Ако трябва да съм много откровена, част от децата ми се подиграваха, защото в техните очи аз бях прекалено напориста, заради това, че исках да бъда на сцена. 

Аз не съм го приемала така. Мисля, че моите учители са виждали моя артистичен талант и искрено са искали да ме подкрепят. Но тези подигравки от част от съучениците ми, между другото, и до ден днешен са ми останали като някакъв вид травма. Впоследствие, когато бях на деветнайсет-двайсет години основах първия си танцов проект. Тогава танцувахме с певицата Тони, групите Сафо и Ъпсурт. Така че танците са преди всичко останало. После дойде сериозното образование и годините на обществена работа, както аз я наричам по-скоро. Направих и консултантската ми компания, която вече почти 10 години, продължавам и в другите професионални посоки – всъщност продължавам паралелно да вървя. Но преди шест години, когато се разведох, си казах – "Добре, какво искаш наистина да правиш в живота си? Ако сега, в този момент, никой не можеше да ти каже нищо, никой не можеше да ти се подиграва, ако всички твои вътрешни съмнения и страхове за две минути изчезнат – как си представяш живота си?". И си дадох сметка, че това, без което не мога да си представя живота си са танците"- спомня си Ива.

И тогава, с цялата смелост и сила, на която едно 34-годишно момиче е способно, тя решава да си "даде" две години, в които фокусът, енергията и времето й да бъдат отдадени на тази изначална любов към ритъм. Без ясна идея за бъдещето – "Ако за две години нищо не се случи, поне ще знам, че съм опитала. А пък, ако се случи – да видим докъде ще доведе този път".

"Ами, аз всъщност професионално започнах да танцувам на 34 години, така че моят път със сигурност не е конвенционален. Но пък по някакъв начин той е целият ми живот. Може би според общоприети норми по нашите географски ширини сега трябва да съм женена с две деца и имам приятелки, които имат този живот и които са щастливи и това е техният път. Моят е видимо по-различен, но пък ми се иска да вярвам, че с моите усилия, с моята амбиция, с моите постижения мога да вдъхновявам и други жени да следват мечтите си, независимо дали са на 17 или на 57 години. Според мен никога не е късно. Може би става късно, когато човек забрави, че има мечти."

Днес мечтата на Ива вече има и своята световна корона. Признава, че само преди три години се шегувала с момичета от танцовата си компания "Las Generalisimas", че на 40 години ще стане световна шампионка. Не на шега точно това се случи в края на януари 2025 година в Голямата Ябълка. След изключително тежка година в личен и професионален план, след много сериозна травма, която месеци наред не й позволява да танцува и качени килограми, Ива Йорданова преборва себе си и се оказва една от 1500 състезатели от 43 държави в The Summit Champpionship 2025. Най-голямото в света състезание за професионални танцьори за първи път в историята си напуска Маями и се провежда в Ню Йорк, САЩ. "Сякаш бях на своя територия" – шегува се българката. Състезанието има три дивизии – аматьорска, полупрофесионална и професионална, и над 70 различни категории – солова, двойки, двойки от еднакъв пол, малки и големи отбори. "Аз се състезавах в професионална бачата соло в категория" – обяснява Ива. И в конкуренция на повече от 60 изключителни артисти от цял свят именно младата жена от Балканите е провъзгласена за соло-кралицата в категория Бачата 40+ Females Professional. "В този момент аз бях в шок" – казва ни тя.

За първа година състезанието освен с нова локация е и с двойно по-голям брой съдии – 26. Всеки един от журито дава оценка в различно направление – артистичност, изпълнение, хореография и т.н., а средната оценка е финалният резултат за артиста. Като при художествената гимнастика – пояснява Ива. Любопитен факт е, че това е нейно второ участие на конкурса. Точно преди пет години тя успява да се класира за финалите при салса танцьорите. Именно кубинската салса е и ритъмът на сърцето й, въпреки че бачата от Доминикана я коронясва.

"Аз открих салсата и изобщо афро-кубинските ритми още като студентка в Ню Йорк и с течение на времето някак си по естествен начин бачата ме откри сама. Много интересно е, че в САЩ салса артистите и бачата артистите са отделни артисти, т.е. много малко от тях танцуват и двата стила. Но в България преди около 20-ина години, когато латино ритмите навлизаха в страната ни, може би защото нямаше толкова преподаватели и толкова много танцьори, инструкторите преподаваха всичко - и салса, и бачата, и ча-ча, и меренге. В България много хора могат да танцуват всички тези стилове. Навън те са по профилирани и затова е интересно, че аз танцувам и двете. Но ако трябва да съм безкрайно откровена – състезавам се в бачата състезания, но сърцето ми тупти в салса ритми."

А душата й е изпълнена с изкуство. Това е нейният език, с който иска да вдъхновява, да помага и да гради един по-добър и мирен свят. Защото изкуството е инструмент за мир и дипломацията, категорична е Ива Йорданова. През 2018 година тя издава своя първи и единствен засега музикален сингъл "Freedom", а през 2022 и 2023 година в Ню Йорк и София показва самостоятелната си фотографска изложба в подкрепа каузата на фондация "Бъдещата България". Днес Ива си е у дома, в родината. От началото на годината тя е част от екипа на Националната филмова и театрална академия "Кръстьо Сарафов", където ще отговаря за проектите и партньорствата и обещава много изненади догодина, когато НАТФИЗ ще отбележи своя 75-годишен юбилей. Междувременно продължава да танцува, мечтае за световна титла от The Summit Championship, но този път в отборна категория, заедно момичетата от танцовата си компания. От тази година Ива е и единствена българка със сертификат за жури за състезания по латинотанци, което ще бъде още един нюанс на артистичния й път. Онзи, който избира свободно преди шест години и продължава да върви и до днес!

Снимки: личен архив на Ива Йорданова