Лули от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век и традицията за отглеждане на тютюн в България са представени в най-новата експозиция на Археологическия музей в Бургас.
"Такива лули се намират често на територията на съвременна България и навсякъде, където се проучват исторически пластове от Средновековието и възрожденския период", разказва екскурзоводът на музея Гергана Данабашева за БТА. В експозицията "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" можем да видим 40 късносредновековни и няколко възрожденски керамични лули, открити в района на южното ни Черноморие. Най-красиво орнаментираните сред тях са намерени при разкопките на античния град Аква Калиде, но има и такива, които са от проучвания край села в района и около градовете Созопол и Несебър.
В Европа и Османската империя е имало оформени центрове за производство на лули, като в средата на XVIII в. те са произвеждали големи количества. Първите лули, изработени по нашите земи имат права форма и са силно повлияни от западноевропейските аналози. Чашката, в която се поставя тютюнът, има форма на пресечен конус. В долната си част тя постепенно изтънява, като под прав или тъп ъгъл плавно преминава в дълга тръбичка. Обикновено тези лули, след изпичане на глината, имат бял цвят. По-късно украсите стават по-сложни като геометрични детайли. Изображенията са релефни, като най-често чрез издълбаване са правени орнаментите по чашката на лулата, докато изпъкналата /позитивна/ украса се е слагала по наустника - там, където е тръбичката. Комбинирането на двата художествени метода е свидетелство за лукс, коментира екскузоводът.
В България тютюн се отглежда от 1717 г. – научаваме още от експозицията в Бургас, която заедно с лулите дава сведение и за историята на тютюна и тютюнопроизводството. Посетителите научават подробности за произхода и видовете на растението, както и че първоначално листата на тютюна са се сдъвквали, а на доста по-късен етап се появява пушенето чрез лули и наргилета. В началото само мъжете са имали право да пушат тютюн, като по нашите земи тази дейност е имала най-вече социална функция, пояснява пред БТА Гергана Данабашева.
Изложбата "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" е на разположение на любопитните да края на септември т.г..
Снимки: БТАНа 12 април 2025 г. Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден. В тази събота Църквата припомня едно Евангелско чудо – възкресяването на починалия от четири дена Лазар от Спасителя, шест дни преди юдейския празник Пасха...
На 11 март отбелязваме паметта на свети свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски. Свещеномъченик Антипа бил ученик на свети апостол Йоан Богослов и епископ на Пергамската църква по време на управлението на император Нерон (54 – 68 г.)...
Днес се навършват 46 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. През 1979 г. на днешния ден в 20,34 ч. московско време в орбита около Земята е изстрелян космическият кораб “Союз-33”. На борда заедно с командира на полета..
Посланието е вярващите да се замислят дали и те не разпъват Христос чрез страстите и греховете си. Първо се пее тропарът “Егда славнии..
Днес, 18 април, е Велики петък – най-скръбният ден за християнския свят. Нарича се още Разпети петък заради страшните страдания, които невинен..