Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Духовните послания на Възкресението през погледа на български богослов

Снимка: Веселина Велчева

Тази година православни и католици отбелязват заедно Възкресение Христово. На една и съща дата целият християнски свят ще обърне поглед към празния гроб и ще се опита според силите си да съпреживее учудването на жените мироносици, които първи го видяха. Макар че католиците отбелязват този ден с подобаваща тържественост, те придават повече тежест на Рождество Христово, а за православните "празник на празниците" е именно Великден. Според д-р Златина Каравълчева, историк-византолог и богослов, един от добрите български комуникатори на християнството, не е важно кой е по-големият празник, а какъв е смисълът на това Христос да се роди, да умре и да възкръсне.

Много от нас празнуват по традиция, без да вникват в същността на Възкресението и така губят от пълнотата на радостта, която щедро предлага този ден. Натоварват го със символика около възраждането на природата, но символите не хранят човешката душа.  Кое е онова, което пропускаме?

Д-р Златина Каравълчева


"Като християни ние не вярваме, че става дума за метафори и за символи – казва д-р Златина Каравълчева. – На Рождество не става дума за раждането на новото начало, което всички ние приветстваме и познаваме от  жизнения си опит. По същия начин на Възкресение не става дума за постоянния кръговрат на живота, при който след всяка смърт следва възкресение и нов живот, който обаче пак потъва в смъртта, за да се възроди след това отново – не, този прочит на християнските празници се корени в нашия ограничен човешки кръгозор. А Църквата ни призовава да погледнем отвъд него и да разберем, че Бог върши всичко това – ражда се като човек, живее като човек и възкръсва, така както никой човек не е правил до този момент, за да реши големия проблем на човечеството със смъртта. И това е сърцевината на християнската вяра – че Христос възкръсва не така, както възкресява Лазар или други починали хора по време на своя живот на земята. Макар и възкресен, Лазар след това умира, така, както умира всеки един човек. С Христос е различно – той умира както всеки един човек, но след това прави нещо, което нито един човек от нас не може да направи: възкръсва така, че никога повече да не умре. Възможността за възкресение, това, че всички хора ще възкръснат, не метафорично, не образно, а реално, е сърцевината на християнската вяра. Християнството е безсмислено, то олеква, то се релативизира без тази вяра във Възкресението, което е една окончателна и трайна победа над смъртта."


Съвременната българска поетеса и автор на книги за деца и възрастни Мария Донева, която се отличава със своята докосваща и топла, земна образност, има кратко стихотворение, посветено на Възкресение:

Христос възкресе за добрите,
за влюбените във жените си,
за работливите, за кротките,
и за самотниците с котките.

Но и за тъпите, за злите,
за подлеците и крадците,
и за живеещите в грях.
И, всъщност, най-вече за тях.


Д-р Златина Каравълчева коментира това произведение със следните думи:

"То е много евангелско, с много препратки към думите на Христос. Първата препратка, която ми идва веднага на ум, са неговите думи, че "Аз не дойдох при праведниците, а дойдох при грешниците." И наистина, нежното внимание на Христос към социалните аутсайдери, които обществото разпознава като неморални, неосъществили се човеци – това се забелязва много ярко и отчетливо в Евангелието. Христос проявява към тях особена грижа, не за да релативизира проблемите им, да им покаже, че може и така, а за да каже, че такива, каквито сте, с всичките ви рани, с кървящата душа и сърце, вие сте Мои творения и носите Моя образ и този образ не може да бъде заличен. И това е посланието на Христос към всеки от нас: дълбоко в сърцевината  на всеки човек живее незаличим Христовият лик. Именно към него протяга ръка Христос, именно този образ иска да събуди у всеки от нас."


Снимки: Веселина Велчева, личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Иван Мърквичка,

Църковен календар - Велики четвъртък

Посланието е вярващите да се замислят дали и те не разпъват Христос чрез страстите и греховете си. Първо се пее тропарът “Егда славнии ученици...” и веднага след него се чете първото от равномерно разположените между отделните части на..

публикувано на 17.04.25 в 06:00

100 години от най-бруталния терористичен акт в българската история

Атентатът в катедралния храм "Света Неделя" на 16 април 1925 година е най-гибелният терористичен акт в историята на България. По своята бруталност и преднамереност – на Велики четвъртък, няма аналог. В Страстната седмица преди век в..

публикувано на 16.04.25 в 06:30

Църковен календар - Велика сряда

На 16 април тази година отбелязваме Велика сряда. В този ден Църквата възпоменава помазването на Господ Иисус Христос с миро от жената-блудница, както и свикването на юдейския Синедрион за осъждане на Господа и замисъла на Юда да предаде..

публикувано на 16.04.25 в 06:00