Тази година православни и католици отбелязват заедно Възкресение Христово. На една и съща дата целият християнски свят ще обърне поглед към празния гроб и ще се опита според силите си да съпреживее учудването на жените мироносици, които първи го видяха. Макар че католиците отбелязват този ден с подобаваща тържественост, те придават повече тежест на Рождество Христово, а за православните "празник на празниците" е именно Великден. Според д-р Златина Каравълчева, историк-византолог и богослов, един от добрите български комуникатори на християнството, не е важно кой е по-големият празник, а какъв е смисълът на това Христос да се роди, да умре и да възкръсне.
Много от нас празнуват по традиция, без да вникват в същността на Възкресението и така губят от пълнотата на радостта, която щедро предлага този ден. Натоварват го със символика около възраждането на природата, но символите не хранят човешката душа. Кое е онова, което пропускаме?
"Като християни ние не вярваме, че става дума за метафори и за символи – казва д-р Златина Каравълчева. – На Рождество не става дума за раждането на новото начало, което всички ние приветстваме и познаваме от жизнения си опит. По същия начин на Възкресение не става дума за постоянния кръговрат на живота, при който след всяка смърт следва възкресение и нов живот, който обаче пак потъва в смъртта, за да се възроди след това отново – не, този прочит на християнските празници се корени в нашия ограничен човешки кръгозор. А Църквата ни призовава да погледнем отвъд него и да разберем, че Бог върши всичко това – ражда се като човек, живее като човек и възкръсва, така както никой човек не е правил до този момент, за да реши големия проблем на човечеството със смъртта. И това е сърцевината на християнската вяра – че Христос възкръсва не така, както възкресява Лазар или други починали хора по време на своя живот на земята. Макар и възкресен, Лазар след това умира, така, както умира всеки един човек. С Христос е различно – той умира както всеки един човек, но след това прави нещо, което нито един човек от нас не може да направи: възкръсва така, че никога повече да не умре. Възможността за възкресение, това, че всички хора ще възкръснат, не метафорично, не образно, а реално, е сърцевината на християнската вяра. Християнството е безсмислено, то олеква, то се релативизира без тази вяра във Възкресението, което е една окончателна и трайна победа над смъртта."
Съвременната българска поетеса и автор на книги за деца и възрастни Мария Донева, която се отличава със своята докосваща и топла, земна образност, има кратко стихотворение, посветено на Възкресение:
Христос възкресе за добрите,
за влюбените във жените си,
за работливите, за кротките,
и за самотниците с котките.
Но и за тъпите, за злите,
за подлеците и крадците,
и за живеещите в грях.
И, всъщност, най-вече за тях.
Д-р Златина Каравълчева коментира това произведение със следните думи:
"То е много евангелско, с много препратки към думите на Христос. Първата препратка, която ми идва веднага на ум, са неговите думи, че "Аз не дойдох при праведниците, а дойдох при грешниците." И наистина, нежното внимание на Христос към социалните аутсайдери, които обществото разпознава като неморални, неосъществили се човеци – това се забелязва много ярко и отчетливо в Евангелието. Христос проявява към тях особена грижа, не за да релативизира проблемите им, да им покаже, че може и така, а за да каже, че такива, каквито сте, с всичките ви рани, с кървящата душа и сърце, вие сте Мои творения и носите Моя образ и този образ не може да бъде заличен. И това е посланието на Христос към всеки от нас: дълбоко в сърцевината на всеки човек живее незаличим Христовият лик. Именно към него протяга ръка Христос, именно този образ иска да събуди у всеки от нас."
Снимки: Веселина Велчева, личен архив
На 20 април всички християни посрещат Възкресението Христово. На фона на нашия войнстващ и разделен свят католиците заедно с православните, арменците и протестантите ще изпратят послание за надежда, споделяйки обща радост от победата над тленността и..
На Велика събота, тази година 19 април, възпоменаваме погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото..
Днес, 18 април, е Велики петък – най-скръбният ден за християнския свят. Нарича се още Разпети петък заради страшните страдания, които невинен Спасителят на човечеството изтърпял - бичуването, поруганието, разпъването и кръстната смърт. С..
На 22 април Христовата Църква отбелязва Светли вторник. Светли вторник, като част от Великденската седмица, води основанието си от Възкресение..
На 21 април тази година Църквата отбелязва Светли понеделник – първият ден от Светлата седмица , в памет на светлото Възкресение Христово ...