"Два "Кугъра" ще придружат Ми-17, който ще спусне българския трикольор. Военните паради се правят регулярно, за да се покаже славата на армията и да се направи връзка с миналото, защото армията е стожер и една от основните институции за всяка суверенна държава", обяснява Глория Стоева – гл. ас. и историк към Научна секция "Военноисторически изследвания" към Институт "Перспективни изследвания за отбраната" към Военната академия "Георги Стойков Раковски" в София.

"Парадът започва в 10 ч. както винаги с водосвет, с който се пречистват бойните знамена", казва Стоева и продължава:

"Накрая тази церемония завършва с топовни артилерийски салюти – 20 на брой. След което се преминава към другата официална част на площад "Княз Александър I".

Тази година във военния парад участват 8 блока и повече от 700 военнослужещи. Командващ парада е бригаден генерал Божидар Бойков.

"Като цяло празникът се чества по един и същи начин. Това е своеобразна военна операция, в която до минути и секунди са изчислени всички елементи – кой колко дълго говори, за колко време се придвижват военните блокове, кога се включват Гвардейският оркестър или Националният представителен духов оркестър, какво свирят. Изчислени са до секунда и речите на държавните глави", споделя Глория Стоева и обяснява, че в началото е Гвардейският оркестър, след него преминава оркестърът на Сухопътни войски и знамената светини.

• Гергьовденският водосвет на българските знамена-светини

"Те са реплика на оригиналите, които се намират в НВИМ. Мисля, че в много редки случаи се показват оригиналите на самия парад", казва Глория Стоева и обяснява, че блоковете не винаги са едни и същи. "Винаги има от Сухопътни войски, след него тази година е на Втора механизирана бригада, но може да бъде и някоя от другите механизирани бригади", споделя Глория Стоева и продължава:

"Военната академия също е имала свой блок преди години, т.е. сменят се в зависимост от това, какво иска да покаже командващият парада. Може да има и техника – авиационна или моторизирана. Днес например има три вертолета. Два "Кугъра" ще придружат Ми-17, който ще спусне българския трикольор. Използва се метално въже и специални кожени ръкавици, за да се запазят ръцете на този, който го спуска. На такава височина е много трудно знамето да се запази в този вид, в който ние трябва да го видим, без да се огъне, да излети и т.н. Изисква се умение, за да се направи и, разбира се, много, много тренировки. А самите те продължават няколко месеца, включително за маршируването, има и много репетиции на военните оркестри и Националната гвардейска част, също и на Сухопътните войски."

За парадните униформи Глория Стоева сподели, че според нея най- впечатляващи за всички зрители са гвардейските. Заслугата за тяхната представителност е на княз Александър I Батенберг, благодарение на когото в тях има казашки и австрийски елементи. За разлика от другите униформи, които често се променят през годините, гвардейските са останали почти същите още от времето на своето създаване.

• Гвардейската униформа – един от символите на храбростта на българския войник

Голямата промяна при тях е свързана с функцията на гвардейците, която в миналото не е била церемониална с цел придружаване на монарха, а военна. Първоначално са конна сотня, а по-късно стават дружина, което означава, че са имали представителна функция, но също така са били участници и във военни действия – като Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война. Едва след Втората световна война тяхната функция се променя, но продължава да съдържа в себе си тази представителност. Национална гвардейска част се наричат от 2001 г., а самите гвардейци са преки наследници на гвардейците от монархическо време. "Само не яздят коне", допълва Стоева и подчертава, че парадът тази години приключва в 12 ч. с тържествената смяна на Гвардейския караул пред сградата на Президентството на Република България.

"Ако трябва да се върнем назад през годините чак до древността, такива паради са се правели винаги след война. Чествало се е това, че военните са се завърнали от фронта. Разбира се, това се е случвало при победа. Но военни паради се правят и регулярно, какъвто е празникът на Българската армия, за да се покаже именно тази слава на армията и да се направи тази връзка с миналото", подчертава историкът и допълва, че нашата войска още след Освобождението има свой празник.

"Той, разбира се, се е променял през годините, но основните му принципи като водосвет и свързването на армията с православната църква винаги е било водещо, особено до 1944 г.", обяснява Стоева.

"Първият пробив на Берлинския договор е свързан и с учредяването на Ордена за храброст от Александър I Батенберг с височайш указ от 1-ви януари 1880 г. – разказва Глория Стоева. – И е по подобие на ордена за военни заслуги на Велико херцогство Хесен и на руския орден "Свети Георги". С него е удостоен и самият Александър I Батенберг за участието си в Руско-турската война.

Глория Стоева завършва с това, че първото военно училище се намира в Пловдив, когато той е в пределите на Източна Румелия, още преди подписването на Берлинския договор, а днес във Военната академия "Георги Стоев Раковски" освен военните специалности има и програми за цивилни – две бакалавърски и 14 магистърски, към които все повече млади хора проявяват интерес.

Снимки: БТА, БГНЕС, личен архив на Глория Стоева, архив