През настоящата 2025 година емблематичната нова сграда на Българското национално радио на ул. "Драган Цанков" № 4 има юбилей – 55 години от първата ѝ копка. На 17 август 1970 г. е започнал строежът на уникалното по рода си здание, дело на прочутия архитект Георги Стоилов, тогава кмет на София. Освен Стоилов в проекта голяма роля има и младият тогава негов колега Димитър Андрейчин.

А целта – да се направи модерна архитектура. Такава и се прави, като резултатът е първата по рода си у нас, а и далеч не само, сграда с формата на обърната пирамида, при която всеки етаж е по-голям и просторен от този по-долу.

• Българското радио сменя своя дом четири пъти

Въпреки авангардността си проектът е одобрен сравнително лесно от ЦК на БКП. "ЦК се примириха и казаха – не ни касае, нито ни помага, нито ни пречи, архитектите да правят каквото си искат", разказва в интервю няколко години преди смъртта си арх. Георги Стоилов.

Стоилов е автор и на редица други емблематични обекти – Монумента на Бузлуджа, този на прохода "Беклемето", хотел "Рила" и много други както у нас, така и в чужбина.

И творчеството му далеч не е забравено, свидетелства интересът на многобройна група от Нидерландия, преподаватели и студенти, дошли в София специално, за да видят обекта.

"Външният вид на сградата е много впечатляващ – формата на обърната пирамида. Нещо, което много ни заинтригува. Освен това арх. Георги Стоилов е много известен. Познаваме и неговия шедьовър – т.нар. "Летяща чиния" (на Бузлуджа), но за съжаление не успяхме да я посетим. За съжаление ние нямаме подобни сгради и затова правим такива пътувания със студентите и винаги им показваме нещо различно, нехоландско, за да може студентите да учат дизайн от други култури. Смятам, че България е прекрасна страна, намираща се на кръстопът между толкова много различни влияния и култури през историята. Дори и сега с оглед на толкова много неща, които се случват политически, също така се случват и в архитектурен план, това ни е интересно."

Именно богатството и разнообразието от архитектурни стилове и влияния представлява особен интерес не само за професора, довел студентите си, а и за самите студенти.

"Най-много ни интересува сблъсъкът между Изтока и Запада. Можем да видим както османска архитектура, така и по-модерна такава. От социалистическия и комунистическия период има много останала архитектура. Това го нямаме на Запад. Особено брутализмът и модернизмът са много интересни за нас", споделя Йорик, студент по архитектура.

• "България е брутално яка" – вижте тези уникални образци от бруталистичната ни архитектура (Видео)

А що се касае до емблематичната сграда на БНР, Йорик не бе чак толкова добре запознат с историята ѝ, но сподели впечатленията си в чисто архитектурен план.

"Много интересно е да се види колко много пространство за ползване от хората има и каква е формата ѝ, за да даде повече място, тъй като основите не са толкова големи. Също така е хубаво да се насладиш на акустиката в помещенията."

Боряна Кондева е наша сънародничка, архитект, работеща в нидерландския град Арнем с един от професорите, част от групата. Това е и причината тя да е своеобразният им екскурзовод, който ги отвежда към непознатите за западните ширини архитектурни обекти.

"Със сигурност това, което ги интересува, е тази атмосфера, светът, в който ние сме живели, пък те нямат нищо общо с това – например наследството на комунизма. За тях това е нещо, което си заслужава да бъде разучено, да бъде проиграно по някакъв начин, дори като концепция", споделя тя.

• Соцът като туристическа атракция

Та – класическа или модернистична, блестяща или олющена, а понякога, за съжаление и банална, нека ценим средата, в която живеем, работим и се движим. Е, щом го правят и чужденците…

Вижте още:

• 5 култови места за Dark Tourism в България

Снимки: Иван Гергов, Арх. Димитър Андрейчин, БТА