На 14 май тази година се пада Преполовение – подвижен празник,  който Църквата отбелязва в средата на периода между Пасха и Петдесетница, в срядата преди Неделя на Самарянката.

Възпоменава се онзи момент в живота на Спасителя, когато по средата на старозаветния празник Разпъване шатри, Той поучавал в Йерусалимския храм, че е изпратен от Отца и за живата вода, изливаща се в даровете на Светия Дух, които всеки жаден може да получи от Него (Йоан 7:14–39).

На 14 май възпоменаваме паметта и мъченическия подвиг на двама български светии - св. Йоан Българин и св. Райко Шуменски.

Според житието на блажения Йоан, той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа, но осъзнал грешката си и дълбоко се разкайвал за отричането си от християнската вяра.

Търсейки покой на съвестта си, отишъл на Света Гора, три години прислужвал на един духовен старец, но все бил унил, печален и мълчалив. Като не можел повече да понася угризенията на съвестта си, Йоан напуснал Св. Гора, отишъл в Цариград, облякъл се като турчин и влязъл в джамията "Света София", където започнал да се кръсти и да се моли по християнски.

Разгневени, агаряните се нахвърлили срещу него, а той безстрашно изповядал, че е християнин.

Като се убедили, че вярата му е непоколебима, отсекли главата му вън, в двора на "Св. София".

Това станало на 5 март 1784 година.

Блаженият Йоан получил мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.

Свети мъченик Райко е роден през 1784 г. в Шумен. Още 18-годишен, красивият и благочестив младеж станал майстор златар. Една девойка, туркиня се влюбила в него, но не могла да спечели сърцето му. Извикала го пред портата си под предлог да ѝ вземе мярка за пръстен, но завикала, твърдейки, че младият майстор опитал да я обезчести.

Шуменските мюсюлмани завели младежа при кадията. Предложили му да се потурчи и да се ожени, или ще бъде бит до смърт, но христолюбивият младеж предпочел смъртта пред безчестието, като само повтарял: "Християнин съм, християнин ще умра!". Последвали побои, мъчения, увещания.

Най-накрая, на 14 май 1802 г., го обезглавили. Житието му било написано от йеромонах Никифор Хиоски, въз основа на сведения на очевидци.

Св. Исидор, чиято памет също честваме днес е мъченик от III век, родом от Александрия. Мощите му са положени в храм "Св. Ирина" в Константинопол.