Донвена Пандурски – български балетмайстор със завидна европейска кариера, завършва Държавното хореографско училище в София в края на 70-те години на ХХ век и постъпва в Софийската опера. Танцува и в трупата за модерен балет "Арабеск". През 1988 г. се дипломира в консерваторията "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург със специалност балетна режисура. От 1989-а живее и работи в Германия.
Поставяла е спектакли с балетните компании на Щутгарт, на Германската опера на Рейнв Дюселдорф, на Pfalztheater в Кайзерслаутерн. Работила е с Кралския шведски балет в Стокхолм, балета на Операта в Гьотеборг, с трупата на Морис Бежар, с London City Ballet. През 2005 г. е хореограф на постановката "Вълшебният орех" в Мариинския театър в Санкт Петербург – авторски балет на световноизвестния художник Михаил Шемякин с участието на над 260 танцьори – предистория на случващото се в "Лешникотрошачката" на Чайковски. Година по-късно отново в Мариинския театър се играе трилогията на Пандурски "Метафизика - Кротката - Пролетно тайнство" с художник Михаил Шемякин и под диригентството на Валерий Гергиев. През 2019 г. в Софийската опера аплодират нейната хореография на "Легенда за езерото" с музика на Панчо Владигеров. Автор е на балетни либрета и сценарии за филми.
През 2023-та основава Вестфалската балетна академия в германския град Ашеберг. През 2023 и 2024 г. в Мюнстер Донвена Пандурски представя спектакли с участието на солисти от Държавна опера - Стара Загора. Премиерата на последната ѝ творба – "Парижки нощи", се състоя навръх Световния ден на танца, 29 април, в Старозагорската опера. Това беше първата балетна постановка в юбилейната за оперния театър в Стара Загора 2025 година. Първият въпрос, естествено, е – доволна ли е от резултата?
"Доволна съм от премиерата – определено да. Винаги човек се надява на успех, полага много усилия, но не винаги може да бъде сигурен в крайния резултат. А крайният резултат е, когато чуеш аплодисментите на публиката и в Стара Загора преживях чудесни мигове – да видя своята балетна постановка на сцената и да чуя аплодисментите на публиката, които бяха нестихващи дълго време."
Донвена Пандурски определя "Парижки нощи" като "балетен спектакъл, посветен на чудния дар, даден на всеки един от нас – човешкия живот, който ние имаме и на който трябва да умеем да се радваме с всичките му различни емоции и страни, разнообразие и противоречия".
Сценографията и костюмите са на Павел Шаппо – много известен художник от Беларус, роднина на самия Марк Шагал. С Донвена го запознава нейният съпруг – кинорежисьорът Михаил Пандурски, който е впечатлен от многостранния му талант. Първата съвместна работа на Донвена и Павел Шаппо е балетът "Легенда за езерото", поставен в Софийската опера по повод 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. За 100-годишния юбилей от създаването на Държавна опера - Стара Загора, Пандурски и Шаппо предлагат проекта "Парижки нощи".
"Исках да направя един съвременен, неокласически балет" – споделя хореографката. "Много, много красив, много цветен, много ярък… идеята беше да превъплътим тази класическа, романтична, симфонична и – накрая весела музика на Жак Офенбах, в един авангарден стил, а това е именно стилът, който Павел Шаппо владее прекрасно. Смятам, че наистина се получи. Много красиви костюми, много интересно сценично решение – спряхме се на мултимедия… Сцената се превърна в едно магическо пространство, където звучеше прекрасната музика, имаше хубава визия и чудесните изпълнители от балета на Стара Загора… Бях щастлива да чуя бурните аплодисменти в края на спектакъла."
Връзката ѝ със Силвия Томова – художествен ръководител на балета в Старозагорската опера, датира от първите им стъпки в Хореографското училище в София. И двете учат в Санкт Петербург, и двете са възпитани в традициите на знаменитата школа на Агрипина Ваганова. Когато Пандурски завършва консерваторията "Римски-Корсаков", в дипломната ѝ работа – филм-балет, осъществен с Михаил Пандурски, главната роля танцува Силвия Томова. Вече три десетилетия Донвена и Михаил Пандурски живеят в германския град Мюнстер, където тя представя балети в класически и неокласически стил. Преди няколко години Силвия Томова я кани да види новото ѝ творение – балета на Стара Загора. "Бях поразена от тази ярка балетна трупа, създадена от различни балетисти от различни националности, много пъстроцветни, всички високи професионалисти, с голяма мотивация" – казва Донвена. Още тогава се ражда идеята да направи спектакъл именно за тях. Междувременно ги кани да гостуват в Мюнстер. "По принцип в Германия са много малко местата, където има истински класически балет и аз като възпитаник на руската класическа школа винаги съм се старала да популяризирам балета и да направя така, че да има максимален достъп до най-широка публика, за да бъдат хората възпитавани в традицията на това високо изкуство" – споделя Пандурски.
С балета на Старозагорската опера тя поставя в Мюнстер в две поредни години спектакли в две части: в първата – оригинална хореография на Петипа, а във втората – неокласически балет. Успехът е голям, германските зрители са много доволни, а на въпроса дали ще има възможност да се представи извън България последната им съвместна работа – "Парижки нощи", Донвена Пандурски казва, че в Мюнстер вече питат – кога българите ще дойдат пак? "Всички говорят за това и много добре произнасят името Стара Загора".
Пандурски отново акцентира върху уникалното постижение на Силвия Томова: "Създала е тази трупа така да се каже "от нищо" и е постигнала много високо професионално ниво. И има търсене от цял свят! Постоянно кандидатстват за тази трупа от различни краища на света, защото в днешно време са малко местата, където може да се танцува истински класически балет и да се прави сериозно балетно изкуство. А за класическите танцьори е много важно да танцуват "Лебедово езеро", "Спящата красавица"... За да поддържат своята форма на най-високо ниво. Много богат репертоар е направила Силвия, а в Стара Загора има и публика! Което е също удивително, защото Стара Загора не е много голям град, но е град с голяма културна традиция и аз бях свидетел на това как хората идваха на балетния спектакъл с официални дрехи, с трепет на лицата, с усещане за това, че им предстои красиво важно събитие – това е много приятно".
Обсъждайки състоянието на балетното изкуство изобщо, Донвена Пандурски отбелязва, че в дългогодишната си кариера като хореограф е била на много различни места и е видяла и Изтока, и Запада. Работила е в Санкт Петербург с трупата на Мариинския театър – "меката на класическия балет". Това е едната страна, където според нея класическият балет е жив и ще продължава да живее винаги. На Запад има малко места, където се играе класически балет, но хората също имат нужда от него, защото "това е естественото вродено чувство на човека за красота и естетика". Според Донвена обаче става все по-трудно и по-трудно.
"По принцип балетът е скъпоструващо изкуство. В Германия почти навсякъде е вълната на танц-театъра. Което е нещо съвсем различно. Може да се прави от една шепа хора и без декорация. И той също има своето място на съществуване, но много пъти в танц-театъра, в така наречения модерен танц, се изгубва, размива се представата за някакъв критерий за професионализъм и не винаги можеш да разбереш и съдържанието, по-скоро това е една форма. Много често се получава така, че основната цел на такъв стил танцуване е да покажеш някаква оригиналност на формата. Без дори тези, които излизат на сцената, да имат някаква школа. А когато няма школа, няма образование и всеки започва да импровизира и да прави някакви… само и само да впечатли публиката, вече много лесно се размиват границите и се излиза от рамките на истинското изкуство. Аз смятам, че хората, колкото и да са впечатлени, да речем в първите пет минути от нещо подобно, когато няма драматургия, когато няма идея, когато няма дори музика (много често се прави само на шумове) – каквото и да се случва на сцената, то не докосва твоята душа. И тъй като човекът е роден с душа на този свят – има нужда от емоция, има нужда от идея. Затова аз твърдо вярвам, че балетът ще продължи винаги да живее като едно високо изкуство, което именно е да пресъздава душата и да води красивата музика, изяществото до най-тънките струни на човешката душа."
В стремежа си да развива професионалния балет, преди две години Пандурски създава и Вестфалската балетна академия в Ашеберг, на която е художествен ръководител. Това е педагогическа академия за създаване на кадри, които да преподават в любителските балетни школи. Важно е педагозите, работещи с деца, да бъдат професионални, да работят по системата "Ваганова". Към академията има голям интерес и Донвена се радва, че върши нещо полезно, което е също съставна част от изкуството.
Цитирам ѝ рецензия за нейна постановка, в която пише: "Тя е хореограф с когото танцьорите обичат да работят, защото е старателна, дисциплинирана, точна и подхожда към изпълнителите с ясни изисквания. Живее и работи в Германия и това ѝ личи в спокойния уверен тон в умението да изисква, без да обижда и нагрубява, в безупречния самоконтрол по време на предпремиерната треска". Впечатлена съм от израза "без да обижда и нагрубява" и питам другите хореографи така ли правят? Донвена се смее от сърце и благодари на рецензента.
"Може би това е въпрос на характер. Аз по принцип съм такъв характер – по-спокойна и по-толерантна. Но това, което вече от моя опит в работата знам, е че един човек, в случая танцьорът – той има много чувствителна душа и за да даде всичко от себе си, преди всичко трябва да бъде спокоен и да повярва, да ми повярва на мен. А той не би могъл да ми повярва, ако аз вляза в залата и днес покажа едно, а на другия ден кажа: "сега не, това не беше хубаво, ще пробваме друго". Когато влезеш в залата – ти си човекът, към който всички погледи са насочени. И те веднага разбират дали ти знаеш какво искаш. За мен е много важно аз винаги наистина да бъда подготвена – предварително за себе си. А другият момент е, че все пак имаш работа с живи хора и ситуацията може да бъде всякаква, не може да се предвиди. И точно в такъв случай трябва да имаш добри нерви и усет. Както се казва на немски – Fingerspitz, с крайчеца на пръстите си да усещаш нещата, тънкостите, за да можеш да накараш тези хора да се отпуснат, да бъдат предразположени към работата, да ти повярват и тогава вече можеш да искаш максималното от тях. Това е въпрос на натрупване на опит, както казах и въпрос на характер. Някои хора по-трудно могат да овладяват своите нерви. Аз също не съм безчувствена, но успявам да… потискам. Има моменти, когато и на мен ми се иска да извикам, или на някого за нещо да се скарам, но обикновено успявам да го превъзмогна и след това съм благодарна на себе си, че съм успяла, защото съм видяла, че дори когато имам някаква критика, по начина, по който я изказвам, тя има много по-голямо въздействие, отколкото ако аз нагрубя човека".
Тя отново хвали изпълнителите от Старозагорската опера: "Главната роля танцуваше Анелия Димитрова – примабалерина, която е не само прекрасна, изящна балерина, но е и великолепен артист, който действително може да разплаче…".
Питам я като съпруга на кинорежисьор дали киното може да бъде за нея източник на хореографски идеи. Тя се замисля, не може да сподели конкретен пример. После възкликва, че по принцип това е много интересно и съвременното сценично изкуство го допуска. Ето, за "Парижки нощи" са ползвани архивни кадри от документален филм за Мулен Руж още от 20-те години на миналия век. Това, от което черпи енергия, е музиката. Освен това: литературата, филмите, завръщанията в България, красивата ѝ природа, чистият въздух. Радва се да види близки приятели тук, харесва семплите човешки емоции. А в какво вярва?
"Вярвам в доброто. Вярвам в доброто във всеки един човек. И смятам, че дори когато е много тежко, когато понякога ти се струва, че няма изход, не трябва да се оставяш да бъдеш притиснат до земята. Трябва винаги да вдигаш очи нагоре, към небето и да се зарадваш дори на нещо съвсем минимално, което в този момент можеш да хванеш с око или с ухо. Това е много важно – човек да вярва в доброто и да се опитва винаги да гледа нагоре, напред".
Снимки: БТА, operasz.bg, Държавна опера Стара Загора
Тази събота, 3 май, българският джаз дует "Братя Владигерови" (Wladigeroff Brothers) ще изнесе концерт "JAZZ SKETCHES" в Торонто. Във Фейсбук съорганизаторът на събитието Ели Йорданова от Фондация "Еларте" в Торонто съобщава, че концертът на братята..
Министерството на образованието и науката на България подкрепя инициативата "Върви, народе възродени!", която ще се състои под почетното председателство на министъра на образованието Красимир Вълчев. По предложение на Асоциацията на българските училища в..
Подкрепата на ЕС за развитието на Тараклийския район, финансирането на местни инициативи и ролята на регионите в модернизацията на Молдова бяха основните теми на дискусия, която се състоя в Дома на културата в Тараклия. В събитието участваха посланикът..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали