На 12 май 2025 г. българският президент Румен Радев подписа предложение до Народното събрание за провеждането на национален референдум с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 година?". Предложението и мотивите към него бяха внесени в деловодството на парламента. В тях държавният глава посочва, че в договора за присъединяване на България към Европейския съюз няма изричен срок за въвеждане на единната валута, а в обществото няма консенсус това да стане през 2026 година.

Още след заявеното от държавния глава намерение да предложи референдум за еврото на 9 май, което той направи в обръщение към нацията, позицията на президента предизвика смут, напрежение и нееднозначни реакции в българското общество. Предложението беше определено като сложен казус, противоконституционен и незаконен акт, политическа игра и т.н.  

В интервю за Радио България политологът от агенция "Мяра" Светлин Тачев коментира, че този ход на президента е политически, но той може да има както позитивен, така и негативен ефект върху възможна негова политическа кариера след края на мандата му. Тачев припомня и, че през 2020 г. и след това Румен Радев беше в лагера на т.нар. формации на промяната и сред лидерите, които започнаха опит за трансформация на политическата среда у нас. На моменти обаче Радев е бил поставян и в изолация, особено при управлението на т.нар. "сглобка" (правителството Денков-Габриел, 6 юни 2023 г. – 9 април 2024 г.).

"С наближаването на края на мандата му и с перспективите за стабилност на това управление, които застрашават възможността той да излезе като алтернатива на политическия терен, поддържането на напрежение, каквото се създаде, е възможност да тества настроенията към това, което предлага и дали би събрал поддръжници. Трябва да сме наясно, че алтернативи се търсят тогава, когато има напрежение в политическата среда. Не една или две политически сили дойдоха на власт по този начин."  

Според политолога моментът, в който президентът е избрал да повдигне темата за еврото, е твърде закъснял, защото тя е била повдигана и преди:

"Точно в този момент това би могло да се използва срещу Радев, защото може да се сметне, че се прави с цел дестабилизация на страната, откъсвайки България от пътя ѝ към еврозоната. Път, който ние вече сме поели и като че ли не виждам възможност за обратен път. Самият той е заявявал, че еврозоната е нашето бъдеще и ние трябва да сме там."

Президентът никога няма да си позволи обръщение към народа с нещо, което е на ръба на закона, коментира пред програма "Хоризонт" на БНР друг политически наблюдател – Слави Василев, политолог, завършил "Международни отношения" в Бостънския университет в САЩ, работил в американския конгрес, а по-късно и като главен експерт в кабинета на президента Румен Радев.

"Референдумът, който се предлага от президента, не е "за" или "против" еврото, а за времевата рамка, в която България трябва да приеме единната европейска валута. Чест прави на президента Радев, че намери сили, а аз знам, че ще намери, защото го познавам като човек, да защити тезата, че народът трябва да бъде чут. Знае много добре, че всички ще "ревнат" и ще кажат: "Ето го президентът – обслужва интересите на Москва", например, имаше и такива откровени глупости. Но той го направи, защото смята, че така е правилно. И според мен голяма част от хората подкрепят това. Защото българският народ заслужава да бъде чут по въпросите, които засягат нещо толкова близко до него, а именно какви пари ще има в джоба си… Никой не говори по същество. Не се говори какви са ползите и предимствата от еврото, какво ще се случи с фискалния резерв, с имотния пазар, с лихвите по кредитите. Необходима е сериозна дискусия, за каквато президентът настоява… Това е политическо решение на Радев. Той и неговият екип ще се борят срещу "опорки", течения и емоционални аргументи".

Политологът Светлин Тачев е скептичен, че от страна на Народното събрание ще бъде взето решение за провеждането на референдума, предложен от президента, тъй като мнозинството в парламента няма да го допусне:

"Това е възможност за Радев се позиционира и да каже: "Ето, аз направих всичко възможно, но нямам обратна връзка от Народното събрание, което се противопоставя". Тук не говорим за някаква стратегическа цел за дестабилизация на страната, а по-скоро е опит да се измерят обществените настроения за евентуална подкрепа на действията на Радев."

Снимки:  БТА - архив, БНР