Животът на Деница Киселер, дъщеря на нашата колежка Диана Чакърова, е свързан с Немската езикова гимназия в София и изкуствознанието, където има докторат на тема "Българо-немските отношения в изобразителното изкуство". 15 години от живота си посвещава на различни проекти в областта на изкуството. Сред тях е и един, посветен на важна годишнина. В края на 2008 година, по повод 450-годишния юбилей на Мюнхенската художествена академия, у нас се открива изложба, посветена на българските художници, получили образованието си там. Сред тях са имената на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Борис Денев, Дечко Узунов, Жорж Папазов и други. Неин куратор е сънародничката ни, чийто живот е един безкраен низ от предизвикателства.
Всичко започва през далечната 1993 г., когато Деница, която учи в Художествената академия в София, пътува за първи път до Берлин, където в една от залите на двореца "Шарлотенбург" среща човека, който по-късно става неин съпруг:
"Аз бях много млада и невинна и единственото, което исках, беше да разгледам немските колекции. Затова всеки ден си избирах по един музей и с удоволствие откривах музейните експонати в оригинал, защото в Академията гледахме всичко на диапозитиви. Той е забелязал, че аз сама стоя твърде дълго в залата, където е изложена колекцията от римски, гръцки и етруски артефакти, която според него не била чак толкова интересна."
Предлага ѝ да се разходят до родната къща на известния немски художник-график Вилхелм Хайнрих Ото Дикс, която се намира в близкия до Йена град Гера, след това до Дрезден и неговия музеен комплекс "Цвингер". Така неусетно започва тяхната връзка, преминала през много перипетии, продължаваща вече над 30 години. От 2009 г. Деница и съпругът ѝ живеят с двамата си сина в град Йена, за който сънародничката ни слуша от малка:
"Йена не е много известен град, сравнително малък и университетски. Той обаче е мястото, където е работил Карл Цайс, освен това там се създава фирмата, произвеждаща йенското стъкло. Те имат един много известен педагог – Петер Петерсен, който е създал т.нар. метод на взаимното обучение, който съществува и до днес. Моят дядо по време на Втората световна война е правил своя докторат при него и е човекът, който доразвива системата в България. Името му е Найден Чакъров."
След няколко години българката вече се познава с преподавателите в университета, които я приемат радушно и скоро ѝ предлагат работа:
"През 2014 г. преподавателката по българистика Гергана Бьоргер се обърна към мен и ме попита дали не искам да поема хонорувани часове по т. нар. Aufsatzübungen, това е нещо като творческо писане. Аз измислях темите, които бяха свързани с онова, което ме вълнуваше – култура, история и връзките между България и Германия. После нещата се промениха, защото ме попитаха дали не искам да преподавам български език. Получи се чудесна симбиоза между нас двете, защото Гергана е родена и израснала в Берлин, учила българистика в университета "Хумболт" и преподава много добре. Аз пък бях живата им връзка с България."
През 2017 г., по идея на изследователя д-р Таня Димитрова, която гостува в Йена за разговор по темата за българската емиграция в Германия, се създава дружество на българите в Йена, където живее част от общо 4960 българи в Тюрингия.
"Българите в Йена идват по няколко причини – или за да учат, или защото са поканени като специалисти, или по лични причини. Таня събра голяма част от българите тогава и предложи да създадем това дружество. Кръстихме го "L bulgaricus" и в първата си година работехме заедно с неделното училище в Ерфурт "Никола Вапцаров". Организирахме първите "Български културни дни в Тюрингия" и още от първото ни издание идеята беше да покажем различни страни на българската култура."
В този формат фестивалът има вече седем издания. Той включва класически концерт, едно фолклорно събитие, тъй като освен дружеството в Йена има и фолклорна група "Гиздава мома", литературно четене, за което гостува някой български писател, една изложба и представяне на български филм. По този начин Йена се превръща в организиран център на българите в Тюрингия.
Снимки: L. bulgaricus Jena e.V, личен архив на Деница Киселер
Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да няма поне един сънародник, наскоро се срещнах с режисьора Ина Сотирова, която от 10 години живее на..
Български хор, съставен от самодейни народни певици, но в Италия, се завърна у нас за първото си участие пред родна публика. Повечето от хористките живеят в град Пескара, южна Италия, повече от десетилетие, а любовта към народната музика и автентичния..
На работна среща между министъра на образованието Кирил Вълчев, експерти от Министерството на образованието и науката и новоизбраните членове на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) бяха поставени ключови въпроси..
На работна среща между министъра на образованието Кирил Вълчев, експерти от Министерството на образованието и науката и новоизбраните членове на..
Български хор, съставен от самодейни народни певици, но в Италия, се завърна у нас за първото си участие пред родна публика. Повечето от хористките..
Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да..