Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шепот от улицата… фотографиите на Николай Василев вдъхновяват литературни истории

Деветият конкурс за художествен анализ на фотография "Снимките говорят" отличи най-добрите автори

10
Снимка: Галерия София Прес

Когато различните изкуства влизат в съприкосновение, пораждат неочаквани неща. И нищо не е окончателно – думите доукрасяват образа, а възприятията политат към нови тълкувания и светове. Подобен опит, завръщащ ни в неотдавна отлетяло време, разкрива изложбата "Шум и шепот от улицата" върху емблематични творби от архива на фотограф художника Николай Василев.

В галерия-книжарница "София прес", заобиколени от изключителните фотографии на Николай Василев, Фотографската академия "Янка Кюркчиева" отличи победителите в деветото издание на конкурса за художествен анализ на фотография "Снимките говорят" 2025. Участниците бяха призовани да сътворят истории, вдъхновени от уловени мигове в градове от различни краища на света, на хора и епохи през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век.

Олимпия Николова и Антон Савов

"Много приятно впечатление прави, че участниците се отнасят задълбочено, аналитично, с особено чувство на концентрация и желание за разбиране на изкуството – казва Олимпия Николова, изкуствовед и член на журито на конкурса. – Именно това беше целта, когато приехме идеята на Денис Бучел, наш колега фотограф, да се провежда такъв конкурс. Има много различни интерпретации – от поетични импресии до хора, които доразвиват историята или пишат нова. Други пък анализират сюжета, героите, ситуациите в дълбока чувствителност и познание за времето и епохата."


Къща с фасада, облепена с некролози, и до нея щанд с вестници.

Този кадър от Драгоман вдъхновява победителя в конкурса арх. Катерина Мутафова да направи аналогия с прочутата мисъл на Васил Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме", но и да зададе бележещи битието ни въпроси: "Каква полза за живи и мъртви от вестници, в които няма истина?! Каква полза за същите от некролози за починали, които приживе не са били уважавани и почитани?"

Академията избира фотографиите на доайена в гилдията Николай Василев за тазгодишния конкурс не само от уважение към близо шейсет и пет годишния му творчески опит. "Успяхме да провокираме любителите на този различен формат да говорят с думи зад уловения от него образ", казва нейният председател Антон Савов и добавя: "Кадрите, стигнали до изложбената зала, показват и творчеството на Николай Василев, и истината, разказана както я чувстват зрителите пред неговите фотографии."

Носталгия по непознат/непознаваем свят, внимателно подбрани думи за хора в края на дните си или вече отлетели – понякога завръщането в миналото звучи в минорен лад. Ако застанем до произволна фотография обаче, тя може да ни отведе в най-различни посоки, стъпвайки на усещанията и въображението на текстописците.

Антон Савов

"Уловеният дух на различни, да ги наречем, епохи в широкия диапазон от време, в които са заснети кадрите, различни места и култури – на тази основа стъпват тълкованията на авторите, смята Антон Савов. – Николай Василев представя автентичен фоторепортаж от местата, които е обиколил, защото професията на фотожурналиста е точно това – да търси интересното във времето, в което самият той е бил свидетел на случката пред себе си, и да го запамети за поколенията напред. Що се отнася до формата "Снимките говорят", той цели да направи връзката между две абсолютно различни като подход изкуства, но и неразривно свързани, защото едното поражда другото и обратно. Знаем, че пишещите виждат образи в представите си, а фотографите улавят образи, които разказват, т.е. конкурсът е своеобразен мост между тях."

Когато подбира фотографиите за анализ, Николай Василев подхожда с идеята на тях да се случва нещо – например хора се отдават на любимото си занимание пачинко в игрален салон в Киото или новобранци на гара "София север" отпътуват за казармата.

Николай Василев

"Тук виждаме надпис "Скучната работа убива!" на плочките върху тротоара – спира се пред една от фотографиите авторът ѝ. – Това е автобусната спирка зад Софийския университет. Бях седнал на пейката и чаках някой да мине, за да не бъде само репродукция на нарисувания човешки силует и автора на текста. Един от участниците в конкурса задава въпрос, дали има такъв широк тротоар с необичайна настилка, за да е улица или площад, какви объркани мисли минават. Фотографията обаче понякога малко заблуждава – тротоарът никак не е широк, но се създава подобно впечатление."

Николай Василев застава пред още фотографии – "Развод на караула", по думите му, трудно би могла да бъде разбрана от човек, който не е служил в казармата. Учудващо обаче сцената, в която офицерът дава команда "Газ" заради нападение с химическо оръжие, е изтълкувана правилно от жена. Друг кадър пък струва тричасов престой в милицията за фотографа.

"Това е ноември или декември 1963-а в София – спомня си Николай Василев. – На халите е лапавица и аз излизам да снимам. Направих няколко кадъра на хората, как се блъскат да се качат в претъпкания трамвай, след което се обърнах и видях продавачка на лотарийни билети да се завива с някакви скъсани шалове. Докато насочвах апарата, двама цивилни милиционера от двете ми страни ме прибраха в столичното управление на МВР, където три часа ми задаваха един и същи въпрос: "Кой ти плаща да правиш такива снимки?" Слава Богу, не ми прибраха филма, та да може сега да видим снимката."

А дали има съвпадения между неговото възприятие за запечатаното на лентата и тези на авторите на историите?

"Да, те виждат какво има и по своему интерпретират видяното – отговаря фотографът. – Ще си позволя да цитирам Бърнард Шоу, който навремето, когато публикувал дадена творба, очаквал критиците да напишат нещо, за да разбере какво е искал да каже. Тук аз съм горе-долу в подобна позиция. Много ми е интересно, ще седна на спокойствие и внимателно ще прочета всички коментари – да разбера какво съм искал да кажа."

Ако си послужим с думите на прочутия американски фотограф Ансел Адамс, в една снимка винаги има поне двама участници – този, който я е направил, и този, който я гледа. Посетителите на изложбата също могат да добавят, макар и мислено, своите думи към изображенията в галерията.


Снимки: Диана Цанкова, Галерия-книжарница София Прес

По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Изложба в Русе представя творчеството на скулптора Михайло Парашчук в България

В Историческия музей в Русе се открива гостуващата изложба "Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България". Автор на проекта е украинската архитектка и художничка Юлия Красовска.  През последната година експозицията е гостувала в София ,..

публикувано на 18.06.25 в 08:15

Берлин припомня как преди 30 г. художникът Кристо опакова Райхстага

Преди 30 години внушителната сграда на Райхстага в Берлин беше облечена в сребриста тъкан при една от най-зрелищните акции на родения в България художник Христо Явашев – Кристо и неговата съпруга Жан-Клод. Сега светлинна инсталация възкресява това..

публикувано на 14.06.25 в 08:40

Филмът "Власт и злато от Варненския некропол" с награда в Йоханесбург

Филмът "Власт и злато от Варненския некропол" от поредицата на БНТ "Туризъм.БГ" бе отличен в Международния туристически филмов фестивал (ITFF) в Йоханесбург, Южна Африка. На специална церемония на 6 юни 2025 г. филмът беше удостоен със..

публикувано на 13.06.25 в 18:28