Преди да приеме християнството, Акила живял със съпругата си Прискила в Италия, а след това се преместил в Коринт, където се издържал с направата на палатки. Свети апостол Павел, проповядвайки Христос, отседнал при Акила и Прискила, учил ги на вяра в Христа и ги кръстил.

Изпратен от своя учител апостол Акила проповядвал словото Божие в Азия, Ахая и Ираклия и повел голямо множество човешки души към спасение. Той пътувал и из други страни, просвещавал със светата вяра, разрушавал идоли, строел църкви и ръкополагал свещеници. Света мъченица Прискила усърдно му помагала. След като претърпели много трудности, те били убити мъченици.

В днешния ден възпоменаваме и Успението на св. преподобни Никодим Светогорец, ярка фигура на т. нар. „коливадско" движение на Атон, стремящо се да възстанови православната традиция в нейната изконна чистота след векове чуждо господство и забрава.

Роден през 1749 г. на гръцкия остров Наксос. Завършил прочутата Евангелска школа в Смирна, където наред с богословието се изучавали и класически езици, икономика, медицина, астрономия и военни науки. Познавач на гръцкия език, знаел също латински, френски и италиански, а според някои ¬и английски език.

През 1775 г. заминал на Света Гора, в манастира "Дионисиу", където две години по-късно е постриган за монах. През 1777 г. се срещнал със св. Макарий ¬ митрополит Коринтски, който му възлага подготовката за издаване на намерения във Ватопедския манастир ръкопис на „Добротолюбието" и „Евергетинос“. С тези две книги започнал огромната си по обем и значение книжовна дейност от повече от 120 труда, с която завинаги ще остане в историята. Издадените му съчинения са 30 обемисти тома. Свети Никодим като писател е навлязъл в почти всички области на богословската наука: църковно право, догматика, патрология и агиология, екзегетика, литургика, пастирско богословие, християнска етика и аскетика. Сред най-значимите му трудове е „Пидалион“ ¬ - гръцката „Кормчая книга“, съдържаща правилата на светите апостоли, светите Вселенски и Поместни събори и светите отци, която преподобният редактирал и издал. Под негова редакция са излезли също и събраните съчинения на преп. Симеон Нови Богослов. Подготвил за издаване и творенията на св. Григорий Палама, но пожар в австрийската печатница, където били дадени за печат, осуетил излизането им на бял свят.

Голямо внимание свети Никодим отделил и на житията на светиите, за което свидетелства трудът му „Нов синаксарник“ и събраните жития на новомъченици. От него научаваме за житията на някои български новомъченици. Осъществил също така и превод от старогръцки на новогръцки език на „Тълкувание на 14-те послания на св. ап. Павел“ от блажени Теофилакт Охридски, а самият свети Никодим написал „Тълкувание на седемте Съборни послания“.

Неговите неуморни трудове подронили здравето му. Дясната половина от тялото му се парализирала едва на 60-годишна възраст, а самият той почти оглушал. Поел пътя към Вечността напълно подготвен, с чистото съзнание, че се е подвизал „с добрия подвиг“. В нощта на 13 срещу 14 юли, след като поискал св. Причастие и скръстил ръце, предал духа си на Бога с думите: „Приех Христа в себе си и как да не отпочина“.

Канонизиран е за светец през 1955 година.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на „Църковен вестник“.