Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Долината на монасите – по следите на скалните църкви в Поломието

7
Част от скалните обители в района са достъпни за туристите
Снимка: Венета Николова

В Североизточна България река Русенски Лом и нейните притоци – Черни, Бели и Малки Лом – са изваяли суров скален пейзаж със скрити пещери и тихи долини, където ехтят само птичи песни. В тези каньони през вековете са се заселвали хора, оставили загадъчни следи – десетки скални манастири, килии и църкви, притихнали далеч от хорските очи в най-потайните кътчета на Поломието. Освен известните Ивановски скални църкви и Басарбовския манастир районът крие и много други обители, достъпни по стръмни пътеки. 

Басарбовския скален манастир

На други места, като при манастирския комплекс край село Беляново, попадаме на килии, които са били издълбани на 35 метра височина и се губят зад скални стени. Евгени Георгиев, уредник в Регионалния исторически музей в Русе от години изучава тези скални съкровища и разкрива тайните им.

Ивановските скални църкви са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство

"Благодарение на това, че има доброволчески инициативи за поддържане на проходимостта в долината, туристите могат да достигнат до много интересни обекти – казва ни Евгени Георгиев. – Такъв пример е големият Нисовски манастир по река Малки Лом, на около шест километра от село Нисово, откъдето тръгва чудесен преход до скалния манастир. По пътя се минава край Малкия Нисовски манастир – вероятно част от по-голям скален център. Изградена е т.нар. Виа Ферата (система от метални въжета, мостове, стълби и парапети, която дава достъп до труднодостъпни скални терени– бел. ред.), по която, с водач и екипировка, може да се достигне до добре запазен храм без стенописи, но с отлично съхранени абсида и олтар.

Нисовски скален манастир

След 10 – 15 минути се стига до основната част на големия Нисовски манастир, с възможност за изкачване по старите монашески стълби до главната църква. Нагоре по Бели Лом се намира и Калугерицата – скален храм с добре запазена олтарна част, множество килии, стенописи и надпис с името Испор – народностната форма на името на хан Аспарух. Близо до устието на Черни Лом пък е скалният манастир Грамовец, с удобна пътека, парапети и една от най-просторните скални църкви с куполен таван – рядкост за този тип храмове."

Стенописите на скалната църква Москов дол са от IV век
Около Средновековния град Червен се намира сложен манастирски комплекс – истинска  "плетеница" от обители, вкопани високо в скалите, научаваме от Георгиев. Сред тях е т.нар. "Москов дол" с църква и стенописи от втората половина на XIV в., както и кръстените от местните хора "Голям рай манастир", "Малък рай манастир", "Кошута", "Манастир църква", "Червенски манастир" и др. Смята се, че тук е съществувала лавра. Комплексът свидетелства за силно организиран монашески живот през Второто българско царство (1185 – 1396).

Евгени Георгиев отбелязва, че хронологията при скалните обители трудно може да се определи заради липсата на културен пласт, тъй като са изсечени директно в скалата, което затруднява датирането.

Поломието и близките територии са приютили десетки монашески обители, изваяни високо в скалите

"Най-общо може да кажем, че появата на тези обители вероятно е по времето на късната античност IV-VI в., но са поетапно и многократно преизползвани, или поне някои от тях. Със 100% сигурност знаем, че има използване на скални манастири още по време на Първото българско царство (881-1018 г.). Но големият апогей е при Второто българско царство, вероятно и заради царската подкрепа. Ивановският манастир е основан с щедрото дарение на цар Иван Асен II. Много от графитите, в т.ч. и датировката на стенописите показват, че точно от този период са голяма част от скалните манастири, или поне са били преизползвани през този период. Исихазмът като официално течение е от 14-и век, но този тип монашеско живеене в изолация съществува още от ранното християнство – практика, към която в по-късни епохи отдадени монаси са се стремили да се върнат. Така че един латентен протоисихазъм е присъствал и преди неговото официално разпространение у насОснователят на исихазма в България, свети Теодосий Търновски, несъмнено е пребивавал в Долината на Ломовете, има сведения за това" – каза в заключение Евгени Георгиев.

Вижте още:

Снимки: Венета Николова


По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Църковен календар – 22 юли 2025 г.

На 22 юли честваме светата мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Света Мария Магдалина, равноапостолна, една от жените мироносици, била удостоена първа да види Възкресналия Господ Иисус Христос . Родена е в град..

публикувано на 22.07.25 в 06:00

Църковен календар – 21 юли 2025 г.

На 21 юли честваме свети пророк Иезекиил и преподобни Симеон, юродив заради Христа, както и преподобни Йоан. Светият пророк Иезекиил е Старозаветен пророк живял през VI век пр.н.е. По време на второто нашествие на вавилонския цар..

публикувано на 21.07.25 в 06:00
Паметникът на Петрова нива в Странджа в чест на героите от Илинденско-Преображенското въстание

За саможертвата и изкуплението в Илинденско-Преображенското въстание

“Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода“ – Христо Силянов Възраждането на българската държавност след пет века османска власт е свързано с..

публикувано на 20.07.25 в 07:30