Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бюрокрация и климатични промени свиват българското биопроизводство

Снимка: БГНЕС

На световната карта на биоземеделието България не е просто точка, а пъстра мозайка от хранителни продукти, носещи аромата и вкуса на неопетнената природа. От нашите био сертифицирани площи тръгват търсени по света култури – етерично-маслени растения за световната парфюмерийна индустрия, диви билки от чистите планински склонове, мед с уникални вкусови нюанси, биологично отгледани плодове и грозде за вино…Но парадоксът е, че докато пазарът на биопродукти у нас бележи ръст, докато изнасяме значителни количества суровини зад граници, родните производители бавно отстъпват под натиска на климатичните промени и на бюрокрацията. Албена Симеонова, председател на Българска асоциация "Биопродукти", внася яснота по темата:

Албена Симеонова

"В световната практика има две понятия – конвенционален продукт и биологичен продукт. Чували сме за разни на баба или на дядо продукти от планината, за "автентичен" или "натурален" вкус... Но това попада в категорията конвенционален. Биологичният продукт е този, при производството на който не се използват никакви пестициди, химически торове и ГМО. Как се доказва това ли? Правят се анализи на почвата, на растенията, на плодовете... Клиентът може да разбере дали продуктът е биологичен по етикета, изобразяващ зелено листо с 12-те звездички в зелено или черно. Аз самата съм биопроизводител на винено и десертно грозде и от виненото произвеждам вино, така че има и няколко изби в България, които произвеждат биологични вина."


Въпреки доброто ни реноме на световните пазари, само около 2% от обработваемите земи в България са сертифицирани като био. Това е рязък спад спрямо 5% преди десетилетие. И докато конвенционалният фермер свободно прибягва към химикали срещу щетите от градушки или суша, единствената защита на биоземеделеца срещу зачестилите природни бедствия е скъпо струващата и невинаги ефективна т.нар. биологична растителна защита. А прогнозите за тазгодишната реколта не са никак оптимистични.

"Истина е, че климатичните промени най-много рефлектират върху производствеността на биопродукти. И не само липсата на напояване на почвите заради сушата, но и киселинните дъждове, сахарските ветрове и т.н. Това ни влияе изключително неблагоприятно, защото ние не използваме никаква химия. Но не по-малко сериозен е и проблемът с бюрокрацията и административната тежест – планини от документи, сертификации, проверки, отчети и т.н.И още – за да станеш официално биопроизводител, минаваш през "преходен период" от 2-3 години. През това време работиш по всички био изисквания, добивът ти е по-нисък, но… продаваш на конвенционални цени, защото още нямаш сертификат. Тоест – харчиш повече, печелиш по-малко и чакаш" – казва Албена Симеонова.

Между 80-90 % от родната биопродукция заминава в държави като Германия, Скандинавските страни или Великобритания, но под формата на суровина. Така слънчогледът от Добруджа се преработва в Нидерландия и се превръща в био-зеленчукова паста, а малините от Родопите –  в био конфитюр Made in Germany. "Дали ще е слънчоглед, пшеница, чушки и т.н., там ще ги преработят в лютеница или в сокове и ще ги докарат тук на 5 евро, вместо на 5 лева" – пояснява Албена Симеонова и добавя:

"И бих обърнала внимание на политиците – помогнете на българския биопроизводител да си преработва продукцията от собствената ферма чрез специализирана мярка – както беше при предишна програма на стойност около 20 млн. лв., довела до бум в биосектора. Подкрепата за изграждане на малки цехове би дала възможност фермерите сами да произвеждат виното си, конфитюра си и други изделия с добавена стойност."

И все пак има надежда –  младите у нас все по-често търсят био храните, произведени в България. "Защото са вкусни, здравословни, пазят околната среда и, не на последно място, създават заетост – при нас почти всичко се извършва на ръка" – обобщава Албена Симеонова и призовава хората да изберат българското биопроизводство.

Вижте още: 


Снимки: БГНЕС, Facebook /Българска Асоциация Биопродукти, Facebook /Албена Симеонова, БТА 
По публикацията работи: Марта Рос


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В пика на летния сезон – как ресторантьори и клиенти очакват смяната на валутата?

Намираме се в разгара на летния туристически сезон в България, когато Черноморското крайбрежие, но далеч не само, е пълно с туристи от страната и от чужбина. Изключвайки хотелите "ол инклузив", почивката ни е свързана и с това да отделим немалък бюджет..

публикувано на 12.08.25 в 10:50

Икономика на очакваното – как страхът от ръст на цените фактически води до ръст на цените

След месеци на ниска инфлация, а дори и временна, поне по официални данни на националната статистика, дефлация, т.е. намаляване на цените за месец април тази година, тенденцията рязко се обърна. На 15 юли, буквално дни след като България получи "да" от..

публикувано на 05.08.25 в 13:00

По-високи пенсии, но и по-високи цени – българските пенсионери се чувстват все така бедни

Започна изплащането на новите, по-високи пенсии, които влязоха в сила от началото на месеца. Повишението е извършено по т.нар. "швейцарско правило", според което пенсиите в България се актуализират спрямо инфлацията. Увеличението този път е с 8,6%...

публикувано на 16.07.25 в 10:55