В квартал Скарбек в Брюксел, на една от най-оживените улици се е приютило шивашкото ателие на семейство Педрие и Мюмюн Местан. Те са от Кърджали, но повече от 35 години живеят в чужбина. През лятото на 1989 година, по време на т. нар. "голяма екскурзия" напускат родния град и тръгват към Турция.

"Отидохме в Истанбул и там се настанихме. Аз започнах работа като преводач в квартал Лалели. Тогава имаше много руски туристи и аз превеждах от руски на турски език" – разказва Мюмюн Местан.

"Започнах работа като шивачка, защото нямаше друга работа. Една–две години бях в различни ателиета, след което си отворихме наше ателие. Добре ни беше" – връща се назад в спомените Педрие Местан.

"Имахме десет работника. Всичко беше нормално до 2000 година, когато започна голямата криза в Турция. Наложи се да затворим ателието. Аз имам брат, който живее в Белгия и 2000-та година дойдохме да го видим. През това време направихме проучване за шивашките работи. Видяхме, че тука има възможности и така 2000-та година се преместихме в Белгия" – казва нашият сънародник.

В Брюксел семейство Местан започват всичко отначало. Откриват шивашко ателие и тръгват да се доказват и на новото място. Клиентите им са от различни националности. Разбира се, идват и много наши сънародници, живеещи в Скарбек. В шивашкото ателие, което е единствено в квартала,  всеки клиент е посрещнат учтиво. Педрие и Мюмюн говорят добре френски език и нямат проблем в комуникацията с клиентите си.

"Тука винаги имаме работа. Клиентите са доволни. От доста години ни познават. С една дума – добре ни тръгна бизнесът. Клиентите са от всички националности – имаме и българи, и белгийци" – казва Педрие Местан.

Съпругът ѝ Мюмюн допълва: "Имаме си клиенти от Нидерландия, от Франция, от Англия. И като си правиш работата съвестно и качествено, не оставаш без клиенти."

"Ние сме регистрирани като ЕТ – едноличен търговец. Плащаме данъци, но те не са високи... Нашата работа тук е много разнообразна – шием пердета, правим поправки, шием нови булчински рокли, така че "капка по капка вир става"... В Турция имахме десет души работници, но там беше серийно производство. На ден произвеждахме 300 – 400 рокли. В Белгия шием по поръчка, примерно, една–две рокли за една седмица. При това положение не ни трябват работници. Само двама човека са достатъчни. Съпругата ми шие на машината, а моята работа е да гладя и да подготвям роклите за поправка. Клиентите са претенциозни, защото дават пари и искат качествена услуга", казва Мюмюн. Педрие Местан допълва: "Нямаме никакви трудности с клиентите. Те са доволни и ние сме доволни."

В разговора стигаме до темата за конкуренцията на интернет сайтовете, където, знаем, предлагането на облекла е голямо и за няколко часа можеш да се сдобиеш с желаната дреха.

"От четири–пет години насам поръчките намаляха, защото хората си поръчват от интернет сайтовете и излиза по-евтино за тях. Клиентите са доволни от това, но като поръчат от интернет по-голям или по-малък размер, трябва да се поправят тези рокли. Нашата работа за поправките се увеличи. И в момента шием, но им казваме предварително, че малко по-скъпо излиза" – обяснява Мюмюн Местан.

Педрие Местан не е оптимистично настроена за бъдещето на своята професия. Според нея шивашкият занаят е със затихващи функции. С болка споделя, че напоследък все по-рядко млади хора идват на стаж в ателието.

"Младите сега не искат да научат професия. Като дойдат тук да ги уча, казват: "Това е много трудно, цял ден боц-боц с иглата". Занапред тези професии ще изчезнат. Младото поколение го интересуват таблетите и телефоните" – споделя впечатленията си шивачката.

Освен  работата в ателието Мюмюн Местан развива и обществена дейност. Разказва, че в продължение на 10 години бил председател на "Дружеството на кърджалийци и българските граждани в Белгия".

"Като дойдох в Брюксел видях, че има много хора от България. Реших, че трябва да се съберат тези хора. Като се срещаме казват, че са от Търговище, от Хасково. Реших да направя вечери за запознанство. От 2006 г. започнахме да се събираме. Първоначално 50 – 60 човека, след това станаха 150 – 200. Всяка година празнувахме 8 март, правехме новогодишни тържества. От 3 – 4 години дадохме шанс на младите хора те да се занимават с това... Когато бях председател на Сдружението, имахме два проблема – погребалният фонд и изучаването на майчин език. Тъй като нямаме наш погребален фонд, говорихме с турския и те се съгласиха да ни запишат при тях. Вече нямаме проблем когато почине човек, те поемат всичко. А за изучаването на български език се свързахме с директора на Българското неделно училище в кв. Скарбек и сега който иска – праща децата си там. Много деца имат български паспорт, но не знаят и дума на български" – казва Мюмюн Местан.

Въпреки че от 35 години живеят в чужбина, семейство Местан никога не са прекъсвали връзката си с България. Казват, че всяка година през лятото се прибират в родния Кърджали.

"Всяка година два месеца прекарваме лятната ваканция в България. Занапред искаме да се върнем за постоянно, ако има нормални условия за живот. Но още 3 – 4 години трябва да работим, докато се пенсионираме. Синът ни е в България, дъщеря ни е в Турция. Родното си е родно. Където и да живееш, родното място не се забравя. Накрая в България ще се върнем. Там ни е къщата, там е синът ни, внукът ни. В Кърджали имаме заведение, за което се грижи синът ни... В Белгия си като робот. Хубаво е, печелиш пари, обаче социален живот няма" – разказват сем. Местан.

Дали след 35 години живот в емиграция, продължава да я има носталгията по родината и родното?

"Разбира се, че я има. Ние сме родени и израсли там. Аз имам спомен от старите къщи. Може да отидеш в Америка, в Австралия, но родното място никога не се забравя. Всеки ден по интернет следя новините от България" – казва в края на нашата среща Мюмюн Местан.

Снимки: личен архив на Педрие и Мюмюн Местан