Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Наталия Рашкова: Глобализацията е причина за допълнителен интерес към идентичностите

Фолклорът е емоционална опора, която се забелязва най-ясно в процесите на миграция, напомня етномузикологът

Снимка: Facebook /Georgi Panayotov

"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така", убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и  фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален фолклор и миграциите му в Унгария и Словакия. По повод нейния 70-годишен юбилей Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН и Сдружение "Непознатите – Пловдив" организират научна конференция под надслов: "Терени и посоки. Етномузиколожки, фолклористични и антропологични измерения и перспективи". Събитието е двудневно, на 16 и 17 октомври, в сградата на ИЕФЕМ, и в него участват изследователи от Полша, Германия, Румъния, Казахстан и САЩ.

"Темата, която винаги е интересувала етнологията  е ориентирана към човека и човешките общности", пояснява доц. Рашкова в интервю за Радио България и допълва, че глобализацията в съвременния свят е причина за допълнителен интерес към идентичностите. 

"Защото те са начин не само да се опознават хората, но и да се преодоляват конфликти, които избухват, заради неразбирането между хората, културите и начина им на живот. Точно това би могло да бъде разрешено с опознаването помежду им – особено чрез музиката, танците, обичаите и ритуалите. То е средство за хармонизиране на живота и за едно по-леко и ведро съществуване в  свят, в който технологизацията като че ли "изсушава" човека и той има още по-голяма потребност от емоции, тяхното изразяване и осъществяване на връзка между хората по този начин."

Според доц. Наталия Рашкова фолклорът е изключително силна емоционална опора, която се забелязва най-ясно в процесите на миграция.

"Когато хората напуснат своята страна, като емигранти, те стават много по-свързани с нея чрез фолклорната култура. Забелязваме го в многобройните изяви на българите зад граница напоследък – в танцовите клубове, фолклорните празници, спазването на традициите и т.н. Хора, които тук не са се интересували толкова от фолклор и минало, когато са далеч, започват да приемат това като много ценно за себе си, а по този начин съхраняват своята идентичност като българи." 

Оказва се, че връзките с фолклора понякога могат дори да надхвърлят очакванията на изследователите-етнолози. Точно това установява в едно от теренните си проучвания преди години и Наталия Рашкова:

"Беше доста интересно в проучванията ни, заедно с колеги в Словакия, сред словаци, които са живели в България и през 50-те години на миналия век са се завърнали обратно в родината си. Установихме, че когато това се случва, те запазват своята общност, имено защото са свързани и с двете култури. Дори в Словакия се чувстваха донякъде чужди и определено по-свързани с България. Те пътуваха често до родните си места тук, имаха свои клубове и свои празници, свързани с българския фолклор. Така че има много силна принадлежност към това, което хората носят в себе си."

А по повод засиления интерес на чужденците към изучаването на българските народни танци, както и скорошното вписване на българското градинарство в Унгария в Националния регистър за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, Наталия Рашкова пояснява:

"Те са всъщност в списъка на нематериалното културно наследство на Унгария, което е още по-интересен момент, тъй като една страна признава културата на едно свое малцинство. С колегите имахме дългогодишно проучване на  градинарите там и събрахме доста богат архив - изследвания и публикации. Интересното е, че фолклорът в онзи традиционен тип, който го познаваме, като че ли при тях не е бил толкова добре изявен, тъй като са от Северна България, където по-бързо е навлязло осъвременяването. Независимо от това, те поддържаха в Унгария своите институции точно чрез фолклорната култура. Това продължава и сега. Имат и три танцови състава, в които вече участват и унгарци. А интерес към българския фолклор имаше още в годините, в които започвах своята изследователска работа. Колеги от Австрия и САЩ изследваха много обстойно шопската полифония от село Бистрица. През 80-те и 90-те години идваха много и на често специализанти от чужбина за теренни изследвания. Мисля, че този интерес не е прекъсвал."

И докато интересът на другите етноси към нашите фолклор и традиции не е нещо непознато, в музикалната ни фолклористика през последните години се появят нови полета за изследване.

"Забелязвам, че има много млади хора с различни професии, които се интересуват от фолклора ни именно в традиционния му вид. Те събират и възстановяват уникален фолклор от родните си места, а народни певци успяват да усвоят стила на старото пеене и това започва да се цени все повече. Много е интересно, защото като че ли има обратен процес – след достигането до едни много осъвременени интерпретации на фолклора, следва тръгването му обратно, към извора – насока, която мисля че е перспективна. Така че интересът у нас няма да прекъсне, но ще се трансформира и ще има нови форми на изразяване. Фолклорът е потребност за човека, и тази потребност може би няма да изчезне току-така! Това е една добра перспектива."


Снимки: Facebook /Georgi Panayotov, Facebook /Културен семинар Непознатите, researchgate.net, Facebook /Nina Varbanova, Дружеството на българите в Унгария
По публикацията работи: Марта Рос


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30