"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така", убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и  фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален фолклор и миграциите му в Унгария и Словакия. По повод нейния 70-годишен юбилей Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН и Сдружение "Непознатите – Пловдив" организират научна конференция под надслов: "Терени и посоки. Етномузиколожки, фолклористични и антропологични измерения и перспективи". Събитието е двудневно, на 16 и 17 октомври, в сградата на ИЕФЕМ, и в него участват изследователи от Полша, Германия, Румъния, Казахстан и САЩ.

"Темата, която винаги е интересувала етнологията  е ориентирана към човека и човешките общности", пояснява доц. Рашкова в интервю за Радио България и допълва, че глобализацията в съвременния свят е причина за допълнителен интерес към идентичностите. 

Според доц. Наталия Рашкова фолклорът е изключително силна емоционална опора, която се забелязва най-ясно в процесите на миграция.

"Когато хората напуснат своята страна, като емигранти, те стават много по-свързани с нея чрез фолклорната култура. Забелязваме го в многобройните изяви на българите зад граница напоследък – в танцовите клубове, фолклорните празници, спазването на традициите и т.н. Хора, които тук не са се интересували толкова от фолклор и минало, когато са далеч, започват да приемат това като много ценно за себе си, а по този начин съхраняват своята идентичност като българи." 

Оказва се, че връзките с фолклора понякога могат дори да надхвърлят очакванията на изследователите-етнолози. Точно това установява в едно от теренните си проучвания преди години и Наталия Рашкова:

"Беше доста интересно в проучванията ни, заедно с колеги в Словакия, сред словаци, които са живели в България и през 50-те години на миналия век са се завърнали обратно в родината си. Установихме, че когато това се случва, те запазват своята общност, имено защото са свързани и с двете култури. Дори в Словакия се чувстваха донякъде чужди и определено по-свързани с България. Те пътуваха често до родните си места тук, имаха свои клубове и свои празници, свързани с българския фолклор. Така че има много силна принадлежност към това, което хората носят в себе си."

А по повод засиления интерес на чужденците към изучаването на българските народни танци, както и скорошното вписване на българското градинарство в Унгария в Националния регистър за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, Наталия Рашкова пояснява:

"Те са всъщност в списъка на нематериалното културно наследство на Унгария, което е още по-интересен момент, тъй като една страна признава културата на едно свое малцинство. С колегите имахме дългогодишно проучване на  градинарите там и събрахме доста богат архив - изследвания и публикации. Интересното е, че фолклорът в онзи традиционен тип, който го познаваме, като че ли при тях не е бил толкова добре изявен, тъй като са от Северна България, където по-бързо е навлязло осъвременяването. Независимо от това, те поддържаха в Унгария своите институции точно чрез фолклорната култура. Това продължава и сега. Имат и три танцови състава, в които вече участват и унгарци. А интерес към българския фолклор имаше още в годините, в които започвах своята изследователска работа. Колеги от Австрия и САЩ изследваха много обстойно шопската полифония от село Бистрица. През 80-те и 90-те години идваха много и на често специализанти от чужбина за теренни изследвания. Мисля, че този интерес не е прекъсвал."

И докато интересът на другите етноси към нашите фолклор и традиции не е нещо непознато, в музикалната ни фолклористика през последните години се появят нови полета за изследване.

"Забелязвам, че има много млади хора с различни професии, които се интересуват от фолклора ни именно в традиционния му вид. Те събират и възстановяват уникален фолклор от родните си места, а народни певци успяват да усвоят стила на старото пеене и това започва да се цени все повече. Много е интересно, защото като че ли има обратен процес – след достигането до едни много осъвременени интерпретации на фолклора, следва тръгването му обратно, към извора – насока, която мисля че е перспективна. Така че интересът у нас няма да прекъсне, но ще се трансформира и ще има нови форми на изразяване. Фолклорът е потребност за човека, и тази потребност може би няма да изчезне току-така! Това е една добра перспектива."