Представители на неправителствени организации от Испания, Италия и Румъния се срещнаха с ромски лидери в София през изминалата седмица. Срещите бяха част от образователна визита, организирана от Институт Отворено Общество-София, в рамките на мащабен проект за интеграцията на ромите на пазара на труда. Организациите изпълняват проекта „Европейско включване “Трансфер на данни и обмяна на добри практики между Румъния, България, Испания и Италия, отнасящи се до включването на ромското население”. Инициативата е финансирана от Европейския социален фонд, чрез Секторна оперативна програма за развитие на човешките ресурси 2007 - 2013. Целта на проекта е да развива сътрудничеството и обмена на добри практики в областта на ромското включване, за да насърчи тяхната заетост и включване на европейския трудов пазар.
Проектът ще увеличи капацитета на организациите, занимаващи се с интеграция на ромите в Румъния, България, Испания и Италия чрез обмен на данни и местен опит. Гостите от трите партньорски страни посетиха кварталите в София, където живее концентрирано ромско население - кв. Факултета, кв. Филиповци и кв. Христо Ботев. Там освен с лидерите на общността, те се срещнаха и с представители на неправителствената организация "Инициатива за равни възможности". По време на срещите бяха обсъдени практическите сходства и разлики при интеграцията на ромите в четирите страни, както и възможни решения на проблемите.
Основната част от визитата бе работната среща по проекта „Европейско включване “Трансфер на данни и обмяна на добри практики между Румъния, България, Испания и Италия, отнасящи се до включването на ромското население”. На нея бяха представени проекти, развивани в полза на ромската общност у нас. Ситуацията на ромите в контекста на българския и европейски трудов пазар, дискриминация и миграция бяха основните акценти в дискусиите.
Репортерът ни Яна Спиридонова разговаря с една от италианските представителки по проекта Донатела Де Вито. Тя разказа повече за впечатленията си от посещението й в софийския ромски квартал Христо Ботев :
"Първото ми впечатление, е че те живеят отделени от обществото. Посетихме квартала и изглеждаше, че имат всичко, но така че да не излизат от квартал си. Имам предвид, че те си имат тяхно училище, поликлиника, даже нещо като кметство. Изглежда все едно има собствена инфраструктура в квартала, която може би е удобна в ежедневието им, но това не им помага в интеграцията. Смятам, че България трябва да инвестира повече и по различен начин, за да може ромите да живеят заедно с останалите. Мисля, че трябва да ходят на лекар или на училище заедно с всички останали граждани. Не сме влизали вътре в къщите им, видяхме ги само отвън - изглеждаха крайно бедни, голяма част от тях определено се нуждаят от ремонт, те нямат дори бани и тоалетни. Не ми се иска да казвам, че в Италия ситуация е по-добра, защото там просто тя е по-различна - половината от ромското население живеят в палатки, които са строени през 70-те години, защото са ги мислели за номади и това е било единственото политическо решение в тази ситуация. Това трябваше да се временни лагери, но всъщност станаха техен дом, така че тази част от ромското население, т.е половината от ромското население в Италия живеят в същите условия - отделени от останалото население. Най-тежко е положението в Рим, където тези огромни лагери са построени твърде далеч от центъра на града и всъщност живеещите в тези лагери нямат възможност да ходят до града и да живеят нормален живот като нас и повече или по-малко те живеят в същата ситуация като българските.
Това което ме изненада най- много от началото на този проект, е че ромите живеят почти по един и същи начин, независимо от това в коя страна живеят. За жалост нивото на образованост на всички тях е твърде ниско. Ние искаме да направим нещо по този въпрос в рамките на проекта и да използваме това, което можем от европейските фондове, създавайки образователни програми и защо не професионално ориентирани училища, в които пак казвам, категорично не трябва да се обучават само роми, но все пак обучението е разковничето на по-добрата интеграция за ромите във всички страни."
Друг участник в проекта Европейско включване “Трансфер на данни и обмяна на добри практики между Румъния, България, Испания и Италия, отнасящи се до включването на ромското население” е Хосе Мари Мартинес от Валенсия. Той работи с тамошните испански и български роми и разказа как работи с тях, какви са разликите между испанските и българските роми и какво е впечатлението му от неговото посещение в столичния квартал Филиповци :
"Аз съм работник по социална интервенция и дейността ми е свързана с жизнените и образователните ресурси на румънските и българските роми.
Първото, което правя когато пристигне ново ромско семейство е да ги настаним, след това да преценим какви са изискванията им и как бихме могли да ги удовлетворим в някаква степен. Веднъж опознали положението, правим един интервенционен план да помогнем на въпросното семейство със всичко, което можем за да подобрят ситуацията, в която се намират. Например - ако не са наясно за това къде ще учат децата им, ние помагаме да изберат най-удобното училище. Ако нямат здравни осигуровки им помагаме да се сдобият с такива. Помагаме им също така с работните документи, показваме им за къде какви документи се изискват и им помагаме с попълването им, тъй като новопристигналите роми не знаят и испански.
Ето каква е и разликата между испанските и българските роми - както навсякъде по света, така и при ромите има голямо разнообразие вътре във всяко общество. Главната разлика може би е проблема с незнанието на езика и административната регулация и най-вече когато имат нужда от административни услуги, затова испанските роми нямат нужди от нашите услуги. Друга разлика е това, че общностите на испанските роми са много различни - имаме много бедни семейства и такива които поддържат доста високи стандарти. Българските роми като цяло са такава класа, обикновено поддържат следния стандарт - апартамент под наем за около 400 евро на месец, временна работа за около 3-4 месеца, после нямат, после пак си намират някаква за същия период, като работят предимно мъжете. Аз говоря специално за Валенсия, не за другите испански градове. Мъжете работят или на полето в агро-културния сектор, в складове за плодове, където товарят и разтоварват камиони, някои от тях чистят къщи или гледат деца.
По време на посещението си в София съм видял само един ромски квартал и не мога да обобщя за всички останали. Видях най-общо казано състояние на голяма бедност, семействата от този квартал имат малко ресурси да водят нормален начин на живот. Разбрах също, че трудно имат достъп до работа, имат твърде ниско или почти никакво образование, децата имат ограничен достъп до училище. Видях също, че не могат да достигнат до електромерите си и не могат да преценят колко харчат за енергия месечно. Направи ми впечатление, че жилищата им са в доста първобитно състояние, улиците са много разбити, по тях почти няма пътна настилка и изобщо този квартал е едно, за жалост ще кажа гето.
Аз самият не знам как бих могъл да помогна, по принцип аз правя много неща против дискриминацията и това е което поддържам като идея. По време на посещението ми разказаха за едно момче, студент по теология, пребит жестоко, почти до смърт от група скинари. Това е много сериозно и за мен непростимо. В рамките на този проект ще се опитам да направя всичко по силите си да се опитаме да подобрим начина на живот на ромите, за да могат да се интегрират по добре в обществото, защото докато живеят изолирано това няма как да се случи".
Вили Стоянов за премиерата на концерта на Филип Павлов за тромбон: "Филип Павлов е доста креативен, имах удоволствието да свиря негово произведение за туба и тромбон. Изключително провокативен - живеещ в романтичното на музиката, там някъде се откриваме. Неговият Първи концерт бе задължителен за кандидатстване и сега Вторият ще се изпълни от мен,..
Флор Николова за акцентите в следващия сезон на Софийска филхармония: "Започваме на 11.9 със страхотна, любима програма - Чайковски - Първият концерт за пиано и Четвърта симфония. В календара присъстват много звезди, с удоволствие казвам името на Лиа Петрова, това мило момиче буквално порастна в Зала България и стигна до ББС Промс. Ще имаме и..
Бюфетът в Градската градина (5.8.1878) е със сигурност най-старата питиепродавница според архивите. По европейски посреща и забавлява посетителите си - недалеч от пресечката с ул."Аксаков". Бирарията "Дълбок зимник" е друго от любимите места на софиянци, още преди изграждането на "бирарията" си - носили са я от Княжево. Заедно с "България" (до Ариана) се..
"Старо Павлово", брой единствен - разгръщаме страниците му и гледаме черно-белите снимки, запазили за поколенията очарованието на една отминала романтика с пътуването с "малкото" трамвайче до Бояна (всъщност - съвсем нормален трамвай, какъвто се движеше и по други линии). Специалният разказвач Иван Тодоров представя поредното си изследване върху..
Дупнишката Райна Княгиня в един и същи ден става знаменоска на чета, празнува сватбата си и остава вдовица. Анна Малешевска, дъщеря на македонски поборник, близък съратник на Гоце Делчев, член на ВМОРО, се залюбва с племенника на Хаджи Димитър - Кръстьо Асенов, войвода на Кукушката чета. Тя ушива знамето по проект на бащата на Христо Смирненски,..
Нестабилна земя : Какво значи да играем свободно, как може да изглежда едно пространство за игра и кой има право да го използва? Силвия Чернева и Любов Жеглова с някои от възможните отговори: "Не се случва често да намериш някой, на когото да не обясняваш дълго идеите си - така се срещнахме с Любов, и двете сме архитекти, дезертирали от професията..
Огнена мимодрама " В ритъма: Пулсът на огъня " – представят ни я Пламен Георгиев и Елена Пап от Жар театър: "В живота все по-рядко има време за малко покой. Отдаваме благодарност за това, че сме живи, без да обръщаме внимание кое е станало успешно, кое - не толкова." (Елена) "Всички наши спектакли се основават на поетичното изкуство на пантонимата...