Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Международна среща по европейски проект за интеграция на роми се проведе в София

Представители на неправителствени организации от Испания, Италия и Румъния се срещнаха с ромски лидери в София през изминалата седмица. Срещите бяха част от образователна визита, организирана от Институт Отворено Общество-София, в рамките на мащабен проект за интеграцията на ромите на пазара на труда. Организациите изпълняват проекта „Европейско включване “Трансфер на данни и обмяна на добри практики между Румъния, България, Испания и Италия, отнасящи се до включването на ромското население”. Инициативата е финансирана от Европейския социален фонд, чрез Секторна оперативна програма за развитие на човешките ресурси 2007 - 2013. Целта на проекта е да развива сътрудничеството и обмена на добри практики в областта на ромското включване, за да насърчи тяхната заетост и включване на европейския трудов пазар.
 
Проектът ще увеличи капацитета на организациите, занимаващи се с интеграция на ромите в Румъния, България, Испания и Италия чрез обмен на данни и местен опит. Гостите от трите партньорски страни  посетиха кварталите в София, където живее концентрирано ромско население - кв. Факултета, кв. Филиповци и кв. Христо Ботев. Там освен с лидерите на общността, те  се срещнаха и с представители на неправителствената организация  "Инициатива за равни възможности". По време на срещите бяха обсъдени практическите сходства и разлики при интеграцията на ромите в четирите страни, както и възможни решения на проблемите.

 Основната част от визитата бе работната среща  по проекта „Европейско включване “Трансфер на данни и обмяна на добри практики между Румъния, България, Испания и Италия, отнасящи се до включването на ромското население”. На нея  бяха представени проекти, развивани  в полза на ромската общност у нас. Ситуацията на ромите в контекста на българския и европейски трудов пазар, дискриминация и миграция бяха основните акценти в дискусиите.

Репортерът ни Яна Спиридонова разговаря с една от италианските представителки по проекта Донатела Де Вито. Тя разказа повече за впечатленията си от посещението й в софийския ромски квартал Христо Ботев :


"Първото ми впечатление, е че те живеят отделени от обществото. Посетихме квартала и изглеждаше, че имат всичко, но така че да не излизат от квартал си. Имам предвид, че те си имат тяхно училище, поликлиника, даже нещо като кметство. Изглежда все едно има собствена инфраструктура в квартала, която може би е удобна в ежедневието им, но това не им помага в интеграцията. Смятам, че България трябва да инвестира повече и по различен начин, за да може ромите да живеят заедно с останалите. Мисля, че трябва да ходят на лекар или на училище заедно с всички останали граждани. Не сме влизали вътре в къщите им, видяхме ги само отвън - изглеждаха крайно бедни, голяма част от тях определено се нуждаят от ремонт, те нямат дори бани и тоалетни. Не ми се иска да казвам, че в Италия ситуация е по-добра, защото там просто тя е по-различна - половината от ромското население живеят в палатки, които са строени през 70-те години, защото са ги мислели за номади и това е било единственото политическо решение в тази ситуация. Това трябваше да се временни лагери, но всъщност станаха техен дом, така че тази част от ромското население, т.е половината от ромското население в Италия живеят в същите условия - отделени от останалото население. Най-тежко е положението в Рим, където тези огромни лагери са построени  твърде далеч от центъра на града и всъщност живеещите в тези лагери нямат възможност да ходят до града и да живеят нормален живот като нас и повече или по-малко те живеят  в същата ситуация като българските.

Това което ме изненада най- много от началото на този проект, е че ромите живеят почти по един и същи начин, независимо от това в коя страна живеят. За жалост нивото на образованост на всички тях е твърде ниско. Ние искаме да направим нещо по този въпрос в рамките на проекта и да използваме това, което можем от европейските фондове, създавайки образователни програми и защо не професионално ориентирани училища, в които пак казвам, категорично не трябва да се обучават само роми, но все пак обучението е разковничето на по-добрата интеграция за ромите във всички страни."

Друг участник в проекта  Европейско включване “Трансфер на данни и обмяна на добри практики между Румъния, България, Испания и Италия, отнасящи се до включването на ромското население” е Хосе Мари Мартинес  от Валенсия. Той  работи с тамошните испански и български роми и разказа как работи с тях, какви са разликите между испанските и българските роми и какво е впечатлението му от неговото посещение  в столичния квартал Филиповци :

"Аз съм работник по социална интервенция и дейността ми е свързана с жизнените и образователните ресурси на румънските и българските  роми.
Първото, което правя когато пристигне ново ромско семейство е да ги настаним, след това да преценим какви са изискванията им и как бихме могли да ги удовлетворим в някаква степен. Веднъж опознали положението, правим един интервенционен план да помогнем на въпросното семейство със всичко, което можем за да подобрят ситуацията, в която се намират. Например - ако не са наясно за това къде ще учат децата им, ние помагаме  да изберат най-удобното училище. Ако нямат здравни осигуровки им помагаме да се сдобият с такива. Помагаме им също така с работните документи, показваме им за къде какви документи се изискват и им помагаме с попълването им, тъй като новопристигналите роми не знаят и испански.
Ето каква е и разликата между испанските и българските роми - както навсякъде по света, така и при ромите има голямо разнообразие вътре във всяко общество. Главната разлика може би е проблема с незнанието на езика и административната регулация и най-вече когато имат нужда от административни услуги, затова испанските роми нямат нужди от нашите услуги. Друга разлика е това, че общностите на испанските роми са много различни - имаме много бедни семейства и такива които поддържат доста високи стандарти. Българските роми като цяло са такава класа, обикновено поддържат следния стандарт - апартамент под наем за около 400 евро на месец, временна работа за около 3-4 месеца, после нямат, после пак си намират някаква за същия период, като работят предимно мъжете. Аз говоря специално за Валенсия, не за другите испански градове. Мъжете работят или на полето в агро-културния сектор, в складове за плодове, където товарят и разтоварват камиони, някои от тях чистят къщи или гледат деца.
По време на посещението си в София съм видял само един ромски квартал и не мога да обобщя за всички останали. Видях най-общо казано състояние на голяма бедност, семействата от този квартал имат малко ресурси да водят нормален начин на живот. Разбрах също, че трудно имат достъп до работа, имат твърде ниско или почти никакво образование, децата имат ограничен достъп до училище. Видях също, че  не могат да достигнат до електромерите си и не могат да преценят колко харчат за енергия месечно. Направи ми впечатление, че жилищата им са в доста първобитно състояние, улиците са много разбити, по тях почти няма пътна настилка и изобщо този квартал е едно, за жалост ще кажа гето.
Аз самият не знам как бих могъл да помогна, по принцип аз правя много неща против дискриминацията и това е което поддържам като идея. По време на посещението ми разказаха за едно момче, студент по теология, пребит жестоко, почти до смърт от група скинари. Това е много сериозно и  за мен непростимо. В рамките на този проект ще се опитам да направя всичко по силите си да се опитаме да подобрим начина на живот на ромите, за да могат да се интегрират по добре в обществото, защото докато живеят изолирано това няма как да се случи".

 

 

 

 

По публикацията работи: Яна Спиридонова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36