От ИСДП излязоха с пет препоръки към родителите на деца, жертви на престъпление

"Първото, което родителите трябва да направят е да създадат сигурност на детето и да се уверят, че е в безопасност. Те трябва да са наясно какво да правят, тъй като понякога институциите, вършейки си работата, не са достатъчно подготвени да се погрижат и за детето", заяви пред Радио София проф. Нели Димитрова - експерт по детско правосъдие, социална работа и политики за защита на детето, професор по социална педагогика и социална работа в Софийския университет "Св. Климент Охридски“.

"Първото, което трябва да направи родителят, е да събере себе си, да се опита да се справи със своите тежки преживявания, да не ги прехвърли към детето, защото това се случва често – или спираме да говорим, или много говорим. Дори е имало случаи, в които сякаш родителите обвиняват детето. Затова нашият първи съвет е да създадат сигурност у детето", обясни проф. Димитрова.

Травмата може да се задълбочи при прекален разпит за това какво се е случило, смятат от Института по социални дейности и практики. Вместо това е добре родители да потърсят професионална помощ, да подадат сигнал до полицията, Дирекция "Социално подпомагане" и "Зона ЗаКрила".

"Едно дете разказва 7-8-9 пъти това, което се е случило пред институциите. Това се нарича вторична виктимизация. Затова съветът към родителите, е да не настояват то да разказва много пред различни хора", посочи проф. Нели Димитрова.

Родителите трябва да занаят, че всяко дете, обект на насилие или престъпление, има право на индивидуална оценка според Закона за социалните услуги и Закона за подкрепа и финансово компенсиране на пострадали от престъпления. Тази оценка е безплатна и се прави от специалисти в социалните услуги.

"Това е право на детето и родителите е добре да знаят за това право и да настояват", каза проф. Димитрова.

По думите й, всеки родител има право да бъде информиран и да присъства по време на всички действия с участието на детето. Освен това, ако някой настоява да разговаря с детето за случилото се без съдия или специалист, родителят има право да откаже.

Петият съвет към родителите, който отправят от Института по социални дейности и практики, е да потърсят психологическа помощ, както за детето, така и за себе си.

Подробности можете да чуете в разговора на Мария Илиева с проф. Нели Димитрова.