София се сдобива с герб заради Всемирното изложение в Париж

Има още едно място в любимия ни град, което все още е доста свежо и красиво, въпреки вече застудяващото време. Това е гербът на София от цветя на бул. „Яворов“. Минавайки покрай него, няма начин и вие да не сте го заглеждали. Замисляли ли сте се обаче какви са точно елементите в герба на града ни?

Знаете ли, че София се сдобива с герб в Париж, точно през 1900 г., по време на известното тогава Всемирно изложение, нещо като световен търговски форум. Та въпросното изложение е последното за XIX век и се открива на 14 април в тържествена обстановка с президента на Френската република, министри, дипломати и други високопоставени гости. Продължава седем месеца, а целта му е 76 хиляди участници от 35 страни със свои експозиции да покажат научно-техническия и културния си прогрес и как ще посрещнат новия век. Всяка държава е имала свой национален павилион, с герба на столицата си, а доброто представяне на страната ни, от скоро получила своята независимост, е било изключително важно за създаване на международни контакти.

Затова, през пролетта на 1897 г. българското правителство назначава комисия от десет души, на която възлага задачата „да определи какво трябва България да изложи, за да не се изложи”. Още в началото се дава идеята за бъдещия „знак” на София да бъде избрана комбинация от така наречените „стари паметници” на града. За кратък период са композирани 12 скици, от които комисията избира една и я предлага за одобрение на софийските общински съветници. На 17 март 1900 г. се провежда заседание на Софийското градско общинско управление, на което се представя и дискутира избраният проект за герб. Той е приет сравнително безпроблемно, като основно влияние оказва информацията, че той е вече одобрен от самия княз Фердинанд I.

Окончателно одобреният проект за него е следният: „...един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, разклоненията на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита образ във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът червен а образът бял. Под него на второто поле изобразена Витоша със зелена боя, а небето във вид на сребърен фон. От горната дясна страна - изображение на главната фасада на старата черква „Св. София” в розов цвят, а фонът златен. Под нея в син фон Аполонус Медикус - изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв.”

Художникът Хараламби Тачев разделя щита на четири, като определя горните две полета за картини, подсказващи името на града, а долните две за сюжети, характерни за София. През 1911г. добавя към герба лентата с девиза „Расте, но не старее”. Първоначално текстът бил „Расте, не старее”, като бил заимстван от девиза на герба на Париж „Плава, не потъва”. Когато кмет е Ради Радев обаче, някой преброил буквите и казал, че са тринадесет, затова се решило да се прибави „но” и буквите да станат петнадесет.

Двете лаврови клонки, по една от дясно и ляво на герба, са вмъкнати пак от Хараламби Тачев през 1928 г., по време на кметуването на генерал Владимир Вазов. Идеята е, с вечната си зеленина и като символ на победителите, лавровите листа да изразят младост, постоянство, и успех.

Оттогава гербът на София търпи множество изменения, но на 7 ноември 1991 г. кметът на София Александър Янчулев издава заповед за възстановяване на герба на столицата в първоначалния му вид от 1928 г. Така че, връщането към традициите явно го има и тук. Оказва се, че в момента гербът на града ни изглежда точно както е бил замислен в самото начало.