Панихида по повод 141 години от обесването на Васил Левски ще бъде отслужена днес в 16:30 часа пред паметника на Васил Левски в София. Панихидата ще се отслужи от православни свещеници и е организирана от Общество „Приятели на Русия и православния свят” и „ Български народен събор”. Тази вечер на площада в родния му град - Карлово ще се състои Възпоменателна церемония, а утре - Възпоменателен митинг-поклонение.
Утре, от 17:00 часа, в храм „Света София”, ще бъде отслужена Архиерейска панихида, а от 18:00 часа пред Паметника на Васил Левски ще се проведе церемония–поклонение.
Изказване по повод годишнината от гибелта на Васил Левски ще направи президентът Росен Плевнелиев. Слово в памет на Апостола ще произнесе и проф. Пламен Митев – декан на Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” и заместник-председател на Общобългарски комитет „Васил Левски”.
На честването по покана на кмета на София ще присъства потомката от рода на Васил Левски – г-жа Христина Богданова, правнучка на сестрата на Апостола – Яна, която ще сподели родови спомени.
В съвременна България личността на Левски се възприема като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За нас българите Левски е национален герой за „чиста и свята република“.
В България и зад граница са известни 150 паметника на Апостола, като 131 от тях са у нас. В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.
Образът на Левски нееднократно е поставян на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети.
Избран е през 2007 г. за най-великия българин на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.
Името на Левски носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София.
Историческите извори осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода Васил Левски категорично сочат датите на неговото рождение - 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и неговата смърт - 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. Присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник. От десетилетия обаче годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари. Откъде идва това противоречие? Причината се крие в това, че през 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни.
Така например рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно - 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни). Що се касае до датата на обесването на Васил Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари. Така тази дата, макар и грешно наложена, е придобила гражданственост и днес на повечето места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава именно на този ден.
Чуйте репортерското включване на Златина Йовкова от паметника на Васил Левски в София.
Над западната и централната част от Дунавската равнина ще бъде предимно ясно, а над Североизточна България, под влияние на студен атмосферен фронт, от североизток с усилване на вятъра ще се заоблачи и до сутринта на места там ще превали. Минималните температури ще са между 6° и 11°, в София - около 7°, съобщават от Националния институт по метеорология..
Днес предаването гостува на община Пирдоп, където от днес се провеждат „Влайкови дни“. Дългогодишна традицияе през месец май в Пирдоп да се организират културните празници на града. Богатата културна програма ще бъде представена от 11 до 24 май. Тази година Влайковите дни ще бъдат белязани от 160-ата годишнина от рождението на Тодор Влайков..
Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..
Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..
„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..
Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..