В ефира на "Радиокафе" коментирахме темата с колегата от програма "Хоризонт" Петър Волгин, който обърна внимание на няколко важни рискови фактора, които засягат това партньорство, за което обикновено или не чуваме нищо, или чуваме колко благодатно за всички ще е то.
"Проблемът е там, че началото на това партньорство беше водено на тъмно със секретни договаряния между ЕС и САЩ, в последно време нещата взеха да се променят, защото започна да излиза повече информация затова какво се подготвя, а с това в цяла Европа се увеличиха и протестите срещу споразумението."
Според Волгин това не е просто споразумение, а битка между мултинационалните корпорации и малкия и среден бизнес от друга страна, като печелившият накрая е ясен - още по-голямо разрастване на корпоративните структури в различни сфери на бизнеса за сметка на малките производители. Освен това трябва да се обърне внимание и на фактът, че това не е просто някакъв търговски договор, който се сключва за кратък период от време и който, дори и да не е чак толкова добър, в един момент ще изчезне и нещата ще се върнат постарому. Петър Волгин добави, че много наблюдатели определят това споразумение като икономическото НАТО, защото ако бъдат приети тези клаузи, така както са заложени, последиците ще продължават години наред върху всички държави.
Но ако тръгнем от другата страна, а именно на всички онези, които откриват единствено конспирация и параноя в страховете на граждани, движения, леви партии и организации, можем да провидим и преспиването на големия проблем, а именно краят на демократичните принципи в Европа. Защо? Тук се появява и може би най-неприятният ефект от този договор, а именно, фактът, че се накърнява националният суверенитет от гледна точка на законодателството. Ако възникне спор между чуждестранния инвеститор и държавата, този спор няма да бъде решаван от местните законодателни органи, а от вече придобилият гражданственост арбитраж, който ще действа в пълна анонимност и по никакъв начин няма да е ясно кого точно защитават в този арбитраж и как са избрани неговите членове. По силата на този механизъм чуждестранни компании могат да използват частни съдилища (арбитражи/трибунали) и да съдят правителства, ако сметнат, че техните печалби или инвестиционни възможности са засегнати от нови закони или промени в политиката. Фирмите могат да търсят обезщетения в огромни размери, достигащи милиарди евро. С други думи на компаниите се дават правомощия да оспорват и потенциално да отменят решения на суверенните правителства.
"Ако държавата реши, че трябва да бъде повишена минималната работна заплата и я повиши, тогава някоя мултинационална корпорация може да прецени, че това повишаване на минималната работна заплата се отразява зле на нейния бизнес, тя тогава може да подаде иск във въпросния арбитраж и ще осъди държавата затова, че компанията не е могла да си прибере печалбите, които е калкулирала в началото", допълни като пример още Петър Волгин.
Да припомним, че последната седмица протести срещу властта на корпоративните компании и срещу строгите мерки за икономии от ЕС към Гърция имаше в Брюксел, а срещу политиката на остеритет на Консервативната партия на Великобритания стотици хиляди излязоха и по улиците на Лондон.
Чуйте разговора с модератора на дискусионния форум - радиожурналиста Петър Волгин.
Течовете по водопреносната мрежа се плащат от потребителите, грешките в разпределянето на сметките за топла вода и парно, също са за сметка на крайния потребител. Прекалено силното или пък неадекватно ниското напрежение, което подават електроразпределителните дружества към домовете на хората поврежда електроуредите. В повечето случаи..
Днес ще бъде предимно слънчево, с разкъсана средна и висока облачност над Западна България. Преди обяд над източните райони облачността все още ще е значителна, но и там след обяд ще се разкъса и намалее до предимно слънчево, съобщиха от НИМХ. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Източна България до умерен вятър от изток-североизток. Максималните..
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..