Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

TTIP или краят на демокрацията в Европа?

Какво всъщност стои зад Трансатлантическото споразумение за инвестиции и търговия между САЩ и ЕС и може ли да имаме разумни причини да го подкрепяме, ако не знаем конкретните му клаузи? Също така - имаме ли ясна представа за икономическите и екологични последици от едно такова споразумение, прикрити умело от екстазната за всеки модерен неолиберал идея за "споразумение за свободна търговия"? Подобни въпроси обсъждаха днес журналисти и експерти на дискусионния форум "Рискове за българската индустрия от TTIP" в хотел "Балкан", организирано от списанието за политическа култура "A-specto", "Солидарна България" и фондация "Фридрих Еберт".

В ефира на "Радиокафе" коментирахме темата с колегата от програма "Хоризонт" Петър Волгин, който обърна внимание на няколко важни рискови фактора, които засягат това партньорство, за което обикновено или не чуваме нищо, или чуваме колко благодатно за всички ще е то.

"Проблемът е там, че началото на това партньорство беше водено на тъмно със секретни договаряния между ЕС и САЩ, в последно време нещата взеха да се променят, защото започна да излиза повече информация затова какво се подготвя, а с това в цяла Европа се увеличиха и протестите срещу споразумението."

Според Волгин това не е просто споразумение, а битка между мултинационалните корпорации и малкия и среден бизнес от друга страна, като печелившият накрая е ясен - още по-голямо разрастване на корпоративните структури в различни сфери на бизнеса за сметка на малките производители. Освен това трябва да се обърне внимание и на фактът, че това не е просто някакъв търговски договор, който се сключва за кратък период от време и който, дори и да не е чак толкова добър, в един момент ще изчезне и нещата ще се върнат постарому. Петър Волгин добави, че много наблюдатели определят това споразумение като икономическото НАТО, защото ако бъдат приети тези клаузи, така както са заложени, последиците ще продължават години наред върху всички държави.

Но ако тръгнем от другата страна, а именно на всички онези, които откриват единствено конспирация и параноя в страховете на граждани, движения, леви партии и организации, можем да провидим и преспиването на големия проблем, а именно краят на демократичните принципи в Европа. Защо? Тук се появява и може би най-неприятният ефект от този договор, а именно, фактът, че се накърнява националният суверенитет от гледна точка на законодателството. Ако възникне спор между чуждестранния инвеститор и държавата, този спор няма да бъде решаван от местните законодателни органи, а от вече придобилият гражданственост арбитраж, който ще действа в пълна анонимност и по никакъв начин няма да е ясно кого точно защитават в този арбитраж и как са избрани неговите членове. По силата на този механизъм чуждестранни компании могат да използват частни съдилища (арбитражи/трибунали) и да съдят правителства, ако сметнат, че техните печалби или инвестиционни възможности са засегнати от нови закони или промени в политиката. Фирмите могат да търсят обезщетения в огромни размери, достигащи милиарди евро. С други думи на компаниите се дават правомощия да оспорват  и потенциално да отменят решения на суверенните правителства.

"Ако държавата реши, че трябва да бъде повишена минималната работна заплата и я повиши, тогава някоя мултинационална корпорация може да прецени, че това повишаване на минималната работна заплата се отразява зле на нейния бизнес, тя тогава може да подаде иск във въпросния арбитраж и ще осъди държавата затова, че компанията не е могла да си прибере печалбите, които е калкулирала в началото", допълни като пример още Петър Волгин.

Да припомним, че последната седмица протести срещу властта на корпоративните компании и срещу строгите мерки за икономии от ЕС към Гърция имаше в Брюксел, а срещу политиката на остеритет на Консервативната партия на Великобритания стотици хиляди излязоха и по улиците на Лондон.

Чуйте разговора с модератора на дискусионния форум - радиожурналиста Петър Волгин.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Евгени Серафимов

Как един учител на годината променя града

Продължаваме кюстендилските си срещи с Евгени Серафимов, автор на концепцията за нетрадиционната коледна елха, предизвикала оживени дискусии в града: "Кюстендилци са много ревниви към града си, разбират от красивото. Елхата бе композиционен център, площадът като че ли порастна. Получи се европейски площад. Самоцелното оригиналничене не е моят път...

публикувано на 05.01.25 в 12:06

Красота, комфорт и радост от живота

Тромпетистът Михаил Йосифов за връзката си с Осоговската планина: "Музикалната ми пиеса "Отново в джаза" е като ефект на пеперудата. Мишо написа музиката на спектакъла, това е за мен проекта на годината. В един разговор за джаз музиката на бенда ме помете като вълна. Представих си какво ще е за публиката, ако успея да го прехвърля на театрална сцена...

публикувано на 05.01.25 в 11:22
Кюстендил

Кюстендил: ски, слънце, медицински туризъм

Първото неделно "Радиокафе" за годината гостува на Кюстендил, а пръв в него гостува самият кмет, г-н Огнян Атанасов: "Смело се заявихме като културната столица на Западна България. Културата е основен двигател в един град да има добър живот. Работим и за местното население, и за туристическия интерес. Съхраняваме и представяме традицията, но сме с..

публикувано на 05.01.25 в 10:39
професор Панка Пелишек

Историята оживява - професор Панка Пелишек и нейната пианистична школа

Изключителна клавирна педагожка - личност, родена да дарява знание. Виртуозна пианистка, която впечатлява с талант, техника и отношение. Прави го със замах, както в родината си, така и из цяла Европа.  Тя се казва професор Панка Пелишек. С разказ за нейния 90-годишен път откриваме поредицата “Историята оживява” за Новата 2025-а година: Слушаме..

публикувано на 04.01.25 в 16:00
пивоварна Братя Прошек

Софийски разкази - Братя Прошек

Имало ли е примитивни пивоварници в София преди фабриката на братя Прошек? По колко бурета дневно се е пило в София? Кои поети и писатели са били сред посетителите на "Дълбок зимник" и какво е свързвало кръчмата с пивоварната? Освен отговори на тези основни въпроси, напомняме и другите дела на двамата братя и кой от тях е бил личен приятел на Левски -..

публикувано на 04.01.25 в 15:00
Фестивал „Сурва“

Маскарадността е жива традиция

Фестивалът „Сурва“ гостува в Борисовата градина на 5 януари. Подробностите от  заместник-кмета на община Перник Стефан Кръстев и Борис Радев: "Очакваме да доставим голяма радост с шест от най-награждаваните групи на "Сурва Перник". Те са от област Перник, три са от община "Перник", като две от групите са носители на най-голямата награда "Златната..

публикувано на 04.01.25 в 11:42

Необходимият художник

СВОБОДНА ЗОНА - Гледна точка , изложба,организирана с благодарност към проф. Иван Кирков. Представя ни я Валентин Щинков: "За 4-5 поредна година организираме това събитие за човека-явление в българската действителност. Няма нещо в сферата на изкуствата, с която да не се е занимавал. Филип Зидаров го нарича "необходимият художник" - дава сили на..

публикувано на 04.01.25 в 11:04