Иво Димчев: "Ако голотата е проблем за обществото, значи то все още робува на изкуствени норми"

Името на световноизвестния хореограф Иво Димчев започна да излиза на повърхността в културната ни реалност в последната година и малко. За тези, които познават творчеството му извън жълтото и елементарно говорене около скандалното (за много хора по света голотата, хомосексуалните отношения, сексът, пенисите отдавна не са табу), той е един от съвременните артисти на пърформанса и физическия театър, които създават изключително мощни визуално спектакли. В много световни културни столици, както и в България, Иво Димчев играе представления като Lili Handel, P Project, I Cure, а на 26-ти от 22ч. в новия театър "Азарян" можете да гледате и импровизационната опера Operville, играна досега само в Брюксел, Амстердам и Ротердам.

Над 30-те представления на Иво Димчев атакуват всички установени човешки норми. Бутащ до крайност докъде изобщо стига пределът, той често въвлича публиката в тях. Провокацията и разголването на тялото и посланията започват и в първите му физически пърформанси като Lili Handel. 

На въпрос дали му се струва, че българската публика на спектаклите е по-консервативна от тази в Берлин и Ню Йорк, Иво Димчев отговаря, че не открива абсолютно никаква разлика. Според него едно общество, което реагира остро срещу голотата, би било здравословно да се подлага по-често на подобни експерименти, за да стопи изкуствено наложените морални и религиозни граници. В интервюто Иво Димчев разказва и защо напуска НАТФИЗ - как по-освободеното му мислене за театър се сблъсква с по-старата система:

"От мен се искаше да взема един разказ на Чехов и да илюстрирам на сцената написаното. На мен пък това ми беше адски безинтересно и исках да създавам авторски театър, на границата между танц и театър, в по-изчистена форма, където  не е необходимо да се изграждат станиславски и психологически образи. Търсех нещо повече."

Разговорът с Иво Димчев не подминава и съществуващото до преди няколко месеца място "МОЗЕЙ", което той трансформира в място за концерти, пърформанси, изложби и сцена, освен за собствените си спектакли, така и за други български артисти. Артистът сподели пред "Джинджифил", че мястото му е коствало много време, а и чисто политически предпочита да не се локализира в едно единствено пространство, а попада артистично в различни места и контексти и да не зависи дълго време от едно място, т.е. сцената му да се превръща в институционализирана.

В аудиото можете да чуете цялото интервю на Юлия Владимирова с Иво Димчев - за физическите усилия на тялото в един танцов експериментален театър, защо, ако за някой голотата и оралната любов на сцената е проблем, това означава, че обществото ни има проблем и не на последно място - музикалните превъплъщения на Димчев -Songs from my shows.  В този музикален проект, Иво Димчев събира 15 песни от различни свои спектакли и ги представя като самостоятелни и независими музикални опуси. Концертът е показван с голям успех това лято във Виена, Ню Йорк, Белград, Сао Пауло, Брюксел, Париж, а вие можете да го гледате на 12-ти ноември в новото пространство за съвременен танц и пърформанс в подлеза на НДК - ДНК.