Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В "Моята друга музика" в неделя

Песните на олимпиадите - от Рио назад във времето до Монреал

Снимка

Някои от песните, които са откривали или закривали олимпийските игри през годините, ги знаем добре. Други са си останали там, в онзи "олимпийски миг“, дали защото са били твърде патетични, дали защото са прекалено мащабни, за да имат "отделен живот". Както при почти всяко нещо в музиката, еднозначен отговор няма.

Ако има шампион сред олимпийските песни, то това е "Barcelona". Написана от Фреди Меркюри и Майк Морън още през 1987година, за да бъде готова за предварителната селекция за олимпиадата в Барселона, тя е ярък израз на любовта на вокалиста на "Куин" към операта... А много преди това той е споменал, че обожава Монсерат Кабайе и че иска да се запознае с нея. И когато става ясно, че Барселона ще е домакин на игрите, тя (която е родом именно оттам) се обажда на Фреди. Останалото е история!

Друга олимпийска песен, останала във времето, е One Moment in Time на Уитни Хюстън, която звучи при откриването на Олимпиадата в Сеул през 1988 г. Интересното е, че за едни от олимпйските игри на американска територия - тези в Атланта през 1996 година, две от емблематичните песни не са на американки, а на канадка (Селин Дион) и на кубинска емигрантка (Глория Естефан).

14 години по-рано, в Лос Анжелос пък "химнът на плувците" е изпълнен от Кристофър Крос, а друга от песните е поверена (да бъде композирана) от Джорджо Мородер. Иначе испанската 1992 г. е много силна, защото освен безспорната Барселона, там звучи още един страхотен дует (написан от британец, но затова пък кой - Ендрю Лойд Уебър) - на Хосе Карерас и Сара Брайтмън.

Красива, но вече позабравена, е песента, с която се откриват игрите в Сидни - The Flame, заедно с едни прекрасни-затрогващи пеещи деца. И две интересни и показателни канадски олимпиади - зимната във Ванкувър през 2010, когато "барабана бият" Брайън Адамс и Нели Фуртадо (която преди това се беше "присетила" за португалските си корени и беше записала химна на европейското по футбол в Лисабон, а за зимните олимпийски игри във Ванкувър отново си стана канадка), и лятната в Монреал 34 години по-рано, когато олимпийската песен е на френски, изключително красива и нежна и се нарича Je t''aime.

Всички тях можете да чуете в "Моята друга музика" по Радио София в неделя от 13 до15 часа. И не само - има цял "бразилски Рио час" - с много Жобим (в комбинации ту със Стинг, ту с Франк Синатра) и Сержио Мендес, както и с малко Елиане Елиас и песни от онази прекрасна анимация "Рио". И едно страхотно Desafinado с гласовете на Джордж Майкъл и Аструд Жилберто.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Сбъднах детската си мечта

Красимир Недялков – известен дизайнер и изпълнител, организатор на наградите за мода, шоу и бизнес: "Наградите са на 10 октомври, винаги се опитвам да правя нещо различно. Ще имам ководещ робот. Интересът е огромен, но пространството е бутиково. Гостите са строго поканени. БНР също е сред номинираните. Работя с много голяма лекота, с желание, това..

публикувано на 28.09.25 в 11:49
Георги Михалков

Движим се като въжеиграч по недобре опънато въже

Георги Михалков – известен български режисьор и мениджър на Сити марк арт център е първият ни гост и същевременно домакин, тъй като изнесеното ни студио се намира именно там: "Спектакълът бе по инициатива на създателя на фестивала в Балабановата къща Мила Павлова. Това бе първият прочит на великолепния превод на проф.Шурбанов миналата година. На..

публикувано на 28.09.25 в 10:30

Софийски разкази - ул. “Хан Крум”

Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..

публикувано на 27.09.25 в 16:00

Историята оживява - Александър (Сашо) Божинов, копривщенският артист

Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...

публикувано на 27.09.25 в 15:00
Боян Пенев и Багряна

Адресите на любовта - Дора Габе и Елисавета Багряна

Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...

публикувано на 27.09.25 в 14:00
Андрей Андров

"Дъга" надживя комунизма

Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..

публикувано на 27.09.25 в 11:25
Милен Хальов

Училището - веселата част от деня

Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица –  "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..

публикувано на 27.09.25 в 10:30