Васил Прасков: Реалисти сме, искаме невъзможното

„Хомосексуалното тук е толкова неестествено, принудително. Като лекар, който те кара да мастурбираш пред него и в допълнение непременно да получиш удоволствие. Телата са максимално напрегнати, нервите опънати до край. Само педерастите са спокойни или игриви. Отчаяно отпуснати и естествено достойни – в затвора всеки ги приема, обект са на внимание и грижи. Нуждаят се от тях. Педерастите навън не могат и да мечтаят, че ще бъдат сред толкова много груби ласки и курове. Че ще се оженят и то не на шега. Че ще перат чорапите и бельото на любимия, който вижда жена си два пъти месечно през решетка и после се връща пак в килията, за да гали и целува.

----

Ясно е какво ще се случи. Всички те предупреждават. Хората, които те обичат. После и те ще повярват. Те ще се поддадат. Ще си сам. В килия с още трима. Единият след време ще ти каже – „събудих се първата нощ и много мислих, докато спеше, дали да не скачам с обувките си върху главата ти, но реших, че си готин“. Понякога ти се сърдя, че не ме уби тогава, но те обичам. Спаси ме в мястото, където животът свършва. Където дойдох малко след полунощ, след като ме съблякоха гол. Където светът, който мразя, не съществува. Гробището на прокажените, на мръсниците, на боклуците, на спасените от самите тях – далече от всички. От всичко.“

Откъсът е от книгата Arest.com на Васил Прасков. Автор е на три стихосбирки и един сборник с повести и разкази: „Малките“ (Изд. Аудитория, 1994), „География на времето” (с конкурс на Литературен вестник, 1996), „Arest.com“ (Изд. Пергамент, 2014) и „Слабини“ (Изд. Пергамент, 2015). От края на 90-те до 2016 г. е сред основните действащи лица в неформалния кръг за културен тероризъм „Рамбо 13“, след което съосновава движението „Нова социална поезия“.

Както стана ясно Манифестът на Нова социална поезия е написан срещу лайфстайл литературата и академичния постмодернизъм. Самият Прасков винаги е бил сред най-противоречивите автори в родната литература, а след последните събития в нея това едва ли е претърпяло коренна промяна.

Винаги е интересно когато даден човек се сдобие с етикета „скандален“, особено у нас, където никой  не се вдъхновява от споделената безперспективност, ако и да е споделена с любов, опит, мъдрост и интензивност.

В прикачения звуков  файл можете да чуете разговор с Васил Прасков за статуквото в литературата ни, как точно ще бъде реабилитирана фигурата на автора в нея и нуждата от радикализиране на изкуството.