Джони Деп, Джъстин Тимбърлейк, Бруно Марс, Род Стюард и Слаш - това бяха само част от имената, които от фондация "Мир за теб, мир за мен" анонсираха като участници в грандиозен концерт у нас тази есен. Не само, че тези знаменитости не дойдоха в България, но и събитието или по-скоро неговото неслучване обаче се превърна в нарицателно за грандомански и лошо организиран концерт. Използвахме този пример като отправна точка за разговора ни с Мартин Михайлов, мениджър на два култови за София и страната клуба, основен двигател на "Каваци Бийч Фест", който има зад гърба си десетки организирани концерти.
За да разберем какво може да се обърка при организацията на дадено музикално събитие и кой е отговорен за това, попитахме Мартин какво всъщност се крие в кухнята на промоутърския бизнес:
Първо трябва да си наясно с плановете за турне на определения изпълнител, ако няма турне това се нарича "one off", което е изключително скъпо. Най-често трябва да уцелиш групите в турне. Това става с предварителна информация. Като промоутъри получаваме такава от различни агенции. И ние започваме да изпращаме оферти. Обикновено гаранциите идват оттам какво ти си направил назад във времето, дали си надежден партньор. Например аз работя с международна агенция, която гарантира пред мен, че този отсреща е легитимен прдставител на бандата, пред него гарантира, че аз съм организатор, на който може да се разчита. Като всяка една издънка сваля от това реноме.
В разговора включихме и един от най-опитните в България в тази сфера Иван Несторов - Амебата от "Sofia Music Enterprises":
Проблемът на малките промоътури е, че те обикновено котнактуват с разни прекупвачи, които нямат преки контакти с артистите. И стават някакви такива номера и фалове на дребно ниво. Но за това си е виновен самият промоутър. Промоутърът трябва да има надлежен договор и преди да обяви даден концерт да не си мисли, че всичко това ще се случи точно както той си го мисли, а да спазва правилата и законите на този бизнес. Проблемите на България като цяло са: логистичен - че се намираме на края на Европа и е много по-скъпо тировете на една продукция, които са 30-40, да дойдат по разнебитените пътища на Румъния и Бивша Югославия; второ пазарът наоколо не е много активен, би следвало едно турне да има концерти в Туция, Гърция, Румъния и на други места, за да има някакъв смисъл една група да слиза от Чехия и Унгария насам..
Проблем си остават и цените на билетите, които по нашите ширини са с 30-40 % по ниски от тези в Европа.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..