Инж. Теодора Пакулева: Водният дефицит е резултат и от липсата на алтернативни водоизточници в системата

В разгара на лятото, освен мащабните пожари, на които ставаме свидетели в различни локации на България, друга важна тема е безводието, което продължава да бъде огромен проблем за голяма част от населените места в страната – в Перник, Брезник, Радомир и още около 60 общини. За все по-разрастващия се проблем и за възможните решения разговаряме със специалиста инж. Теодора Пакулева, която е част от Българската асоциация по водите.

“Когато говорим за безводие в големи градове като Перник, Плевен, Ловеч, Велико Търново, трябва да разглеждаме въпроса системно, като комбинация от инженерни, природни и управленски фактори. Не можем да не споменем, че инфраструктурата, с която в момента разполагаме, вече е на възраст над 40 години – тоест, имаме една изключително амортизирана мрежа, която вече започва да създава повече проблеми, отколкото можем да понесем и да поемем“ посочи тя и допълни, че тази амортизирана мрежа, нейното управление и качество, носят след себе си проблеми със загубата на вода, като тази тенденция в последните години се увеличава.

"Средните загуби за страната ни варират от 55 до над 70%, което е изключително много. Това означава,че повече от половината вода, която постъпва в системата я губим и изливаме“ отбеляза инж. Теодора Пакулева.

Районите, които разполагат с язовири и водоснабдяване чрез тях са изключителни щастливци, защото там, където имаме язовир, или така нареченият изравнител, страдаме значително по-малко от проблеми с водата – пример, който всички видяхме е пресъхването на яз.“Студена“ през 2019 година. Водният дефицит не е само природен феномен, той е резултат и от липсата на алтернативни водоизточници и резервни връзки в системата.

Тъй като, инженерно погледнато, всяка устойчива водоснабдителна система трябва да разполага с минимум два източника, байпасни връзки, които да позволяват да пренасочваме потоците, изтъкна експертът. Необходимо е да има и Национална водна стратегия, която да се прилага.

“Да изградиш един язовир, не е толкова проста и краткосрочна задача. На първо място са необходими доста сериозни предпроектни проучвания, които ще дадат яснота доколко този язовир би могъл да функционира и какви количесва би могъл да предостави за мрежата в момента.

Ако дискутираме град Плевен и проблема на града, там вариантът е язовир "Черни Осъм“, но това е вариант, който трябва да премине през ново предпроектно проучване, като задължително е там да се направят хидроложки изследвания на речното водохващане, чрез които да се види дали това е действително най-добрият вариант за област Плевен, обясни инж. Теодора Пакулева.

Тя уточни, че собственик на инфрастуктурата на територията на града е общината, а довеждащата инфраструктура, която преминава през повече от една община, е държавна собственост и държавата отговаря за стопанисването и нейното качество. 

ВиК операторите са търговски дружества, които експлоатират мрежата по силата на договори, които имат със собственика на инфраструктурата. Тяхната роля е да я експлоатират и поддържат, такава каквато са я получили, но всяка една инвестиция, която ВиК операторът прави, минава през цената на водата“, каза още инж. Пакулева.

Тя отправи апел от името на Българска асоциация по водите към хората, които се занимават с поддръжката и екплоатацията на мрежите да се положат усилия за намаляването на загубите на вода, защото по думите й,  това би довело до значително облекчаване на проблема.

Още важни аспекти по темата, чуйте в разговора на Елена Пъневска в звуковия файл.