93 % от потребителите търсят храна, произведена от местни ферми, а 40 на сто смятат, че през последните 4 години предлагането на фермерски продукти се е увеличило. Това сочи изследване на Естат, проведено сред 240 души, част от Проекта „За Балкана и хората“.
Проектът има за цел да свърже опазването на природата и бизнеса. Започва преди 5 години с подкрепата на швейцарската програма за сътрудничество и е на стойност близо 5 млн. франка. В него участват 5 неправителствени организации от България и 4 организации от Швейцария. Сред основните задачи е да се улесни достъпа на малкия производител до крайния потребител. Въпреки напредъка, който е постигнат , все още търсенето остава по-голямо от предлагането и в Швейцария биопродуктите са много по-евтини дори от тези в България, коментира социолога Вера Статевска.
В страната разположена в сърцето на Алпите има няколко начина по които потребителите могат да си купят екологично чисти продукти, произведени в по-малки ферми.“ В някой случай клиентите пазаруват директно от самите стопанства, като това е регламентирано от закона“, обяснява Питър Демари от Сдружение „Разменна мрежа за устойчиво развитие „ в Швейцария.
Благодарение на проекта „За Балкана“ у нас фермерските пазари стават все по-популярни и вече 80 фермери от цялата страна са регистрирани за преработка на мляко, а 25 малки производители са били подпомогнати по програмата. Освен това са постигнати и големи облекчения в Наредба 26, която регламентира продажбата на продукция от по-малки ферми, казва д-р Стоилко Апостолов от Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ .
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..