В неделното ни Радиокафе с водещ Анелия Торошанова гостуваха доц. Георги Бърдаров - зам.- декан на Геологогеографския факултет, ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, специалист по Демография и Етно-регилигиозно конфликти, доц. Мира Маркова - зам. - декан на Историческия факултет, специалист етнолог, и Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Действително ли се е променило качеството на висшето образование, доц. Бърдаров?
Промени има със сигурност, тъй като се променя и светът около нас. Навсякъде около нас. Дали е паднало качеството, това вече е съвсем друг въпрос. Според мен се променя и начинът на преподаване и начинът на предаване на знанията. Като цяло има криза в системата на образованието в България, нормално, има криза в почти всички сфери на живота страната, но не съм съгласен, че се е променило драстично в негативна посока.
Появата и развитието на големия брой университети може да се разглежда от две страни. От една страна младото съвременно поколение, което е безспорно технологично и е ориентирано към маркетинг, реклама, нови технологии, което е обяснимо. От друга страна има една стабилна прослойка, която се насочва към хуманитарното знание, тъй като то е нужно на всяко едно общество, смята доц. Мира Маркова:
Като историк ще започна с една фраза на Платон, че в едно общество се развива онова, което е на почит в него. Смятам, че образованието е на почит във всяко едно общество, въпросът е в какви измерения. Онова, което допуснахме да се случи с акредитацията на 52 или 53 висши учебни заведения, довежда до девалвация. Дори и Бил Гейтс иска да знае кой е, в крайна сметка, за да си добре реализиран човек, трябва да си дадеш сметка кой си и защо си такъв.
Хуманитаристиката има трайно присъствие в нашето общество, всяко едно общество се нуждае от хуманитаристи. Донякъде те са в периферията на общественото развитие, не са може би най-водещите, особено в съвремеността. Но това са личностите, които задават посоките, търсят решенията, ако им потърсят мнението биха дали и отговор как да бъде решен един или друг въпрос, изтъква доц. Маркова и добавя:
Ние реализирахме стабилен прием, с повишен интерес. Много мотивиран първи курс, може да не са драстично повече студенти, но с доста висок бал. Лауреати на олимпиади станаха наши студенти. Има повишен интерес към историята, търсене на пътя на етнологията и от друга страна, някои нови специалности, които пак са хуманиратни, но в една сфера на антропология, културология и социалните науки като хебраистиката, например, която реализира стабилен прием. Това е една дисциплина, която предоставя знания за историята, езика, културата на еврейския народ, също дава възможност за реализация на младите хора.
Нашите специалности география и геология в Геолого-географския факултет са едни от най-старите в университета. Имат голяма традиция. Редица кадри, които са завършили Софийския университет, намират работа в големи институции, в държавни институции, в частни фирми. Аз лично съм пътувал много по Света и в САЩ съм срещал хора, които са завършили моята специалност, обясни Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Според асистент Цветков именно традициите, качествените преподаватели, акредитацията на универиситета, както и рейтинговата система, според която Софийския университет, се нарежда на челна позиция, са факторите, които определят най-старото висше учебно заведение у нас като най-предпочитан избор за образование у нас.
Целият разговор с доц. Георги Бърдаров, доц. Мира Маркова и ас. Калоян Цветков можете да чуете в звуковия файл.

Борал Шен, изпълнителният директор на Асоциацията на музикалните продуценти (БАМП) представя резултатите от доклада за състоянието на българската музикална индустрия : "Това е първият доклад в такъв обем, мащаб, идея. Две години са минали от момента в който екипът намира екип, който да може да се справи - намирме го в лицето на Вирго Силама. Едната..
Китаристът Мирослав Иванов представя новото си инструментално парче "The Monk's Dance": "Това е музиката, с която не правя никакви компромиси, лични и преживяни хрумки и идеи, неща, които съм събирал през годините. Други са правени със сегашния ми квартет. Едно сладко фънки парче - успяхме да го запишем и снимаме, уловена е радостта, която..
В деня на падането на Берлинската стена говорим за свободата с един от нейните музикални изразители, Веселин Тодоров от група "Фактор", чийто двоен концертен албум излиза сега - цялата публика пее с тях "нямаме време да се погледнем честно в очи...": "Първият ми запис е от 1963 тук, в Радиото. Плочата на групата ни също бе записана тук, но издадена от..
Представяме новата книга на Здравко Петров "Още исторически маршрути: София": "Продължаваме идеята на първата книга за разпознаване историята чрез сградата. Но във втората откриваме нови истории, които не са били писани досега. Когато откриеш нов детайл в архивите или в стар вестник е най-вълнуващото, а в тази книга има доста такива находки. Доста..
Всеки път, когато отиваме от центъра до гарата, минаваме през Халите или се отбиваме в църквата "Света Неделя", вървим по столичния булевард "Мария Луиза", без да се замисляме за личността на първата ни княгиня след освобождението от турско робство. Тя живее само шест години в България, през които се опитва да научи повече за новата си..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев: "На 1..
Мобилното студио на Радиокафе е от фестивала "Мелба дизайн" - международен форум за графичен дизайн. Първи гости са Бояна Гяурова и Адрияна Андреева от студио "Комплект": "Участвам с изложба и разказвам за процесите в работата си в областта на промишления дизайн, имам собствено студио за мода. Очарован съм от връзките между усещания, материал,..