Допълнителното заплащане за прослужено време и придобит трудов стаж продължава да се използва в много европейски страни, а също и в Съединените американски щати. С това становище излязоха от КТ "Подкрепа", базирайки се на проучване направено за заплатите на държавите- членки на ЕС.
Представителите на работодателските организации смятат, че този вид стимулиране, не трябва да бъде задължителен. Докладът на Европейската фондация за подобряване на качеството на живота и условията на труд, известна като "Eurofound" беше обсъден на среща със синдикати, представители на работодатели, експерти и в присъствието на журналисти.
Според работодателите, представени по време на срещата от Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал, твърде малко държави имат стимулиране на базата на прослуженото време и придобит трудов стаж. Според тях, тенденцията е тези системи да се заменят с такива, обвързани с бонуси за резултати, коментира Димитър Бранков от Българска стопанска камара.
Нашето становище е срещу автоматичното прилагане на допълнителното заплащане на клас прослужено време за неквалифицираните работници, коментира Теодор Дечев - член на Асоциацията на индустриалния капитал.
Мотивът на синдикатите за допълнителното заплащане на клас прослужено време и придобития трудов стаж, е че в България не може да се разчита на работодателите това да става чрез колективни трудови договори. Освен това на много места преценката за допълнително свършена работа остава субективна, обясни Ваня Григорова - икономически съветник в КТ "Подкрепа".
По време на срещата между синдикати и работодатели присъства и Теменужка Златанова -началник отдел „Жизнен стандарт, доходи от труд и социална икономика“ в Министерство на труда и социалната политика, която заяви, че ще се търси диалог между организациите за промяна на системата там, където е необходимо.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..