Общинските болници в голямата си част са в реални фалити

Общинските болници в голямата си част са в реални фалити и след Нова година, когато минималната работна заплата бъде коригирана и повишена на 510 лева фактически голяма част от лечебните заведения, да не кажа почти всички ще престанат да функционират, поради невъзможност да заработят дори трудовите си възнаграждения, алармира Неделчо Тотев.

Актуална справка на сдружението на общинските болници сочи, че при 31 общински болници трудовите разходи възлизат на 83% от общите приходите, които генерират. Единственият им източник на финансиране е НЗОК.

„При тази ситуация, когато минималната работа заплата се вдигне с 10%, на практика те ще работят само за трудовите си разходи. Неразплатените задължения на тези 31 болници към момента са 24 млн. лв. От тях просрочени са половината – 12 млн. лв. Причините далеч не зависят от мениджмънта на тези лечебни заведения. Няколко години поред се опитваме да спрем разрухата в здравеопазването и конкретно в общинското и продължаваме да твърдим, че към момента лечебните заведения работят по цени на клиничните пътеки от 2006 г. През това време минималната работна заплата се промени от 180 на 510 лв.“, поясни още Тотев.

От своя страна Димитър Бранков от БСК също коментира, че е налице много голям проблем поне в 10 общински болници, тъй като имат огромни просрочени задължения, включително и към персонала. Част от тези болници са пред фалит в рамките на тази година, допълни той.

Радко Велков, който е организационен секретар на Сдружение на общинските болници, подчерта, че произвеждаме около 10 пъти по-малко медицински сестри от преди (400 годишно). За да можем да запазим сегашния брой, трябва да произвеждаме около 800. Ситуацията с лекарите била същата. Той обясни още, че има и нарастване на средната възраст на личните лекари и на практика големи региони в страната ще останат без медицинска помощ след време, поради липса на лекари и сестри.

Според Пламен Радославов от КНСБ общинските болници са необходими, но не и в този си вид. Част от тях, смята той, трябва да бъдат преструктурирани. „Трябва да вземем спешни мерки и промени в законодателството. Трябва да видим колко са дълговете на общинските болници и каква част от тях са просрочени, да видим надлимитната дейност и какво им дължи НЗОК. Държавата трябва да намери начин да плаща на младите специалисти и да извади лечебните заведения от Търговския закон, да дадем статут на защитени болници, където няма друга помощ, да създадем фонд за отдалечени болници. Ако не намерим начин да плащаме на младите специалисти болниците сами ще се затворят“, каза още той.

Зам.-министър на здравеопазването Бойко Пенков се съгласи, че картината е тревожна и увери, че МЗ я наблюдава. Според него, всяка болница ще се гледа евентуално и не е възможно да се предложи общ подход за всички болници на куп. „Има много специфика за всеки регион. Ще ни отнеме малко време, за да го направим, но има ясна тенденция, че трябва да се върви към преструктуриране в интерес на хората и запазване на дейността, най-близо до дома на хората“, каза Пенков.

Той обясни, че общите задължения на общинските болници са 100 млн. лв., като от тях 46 млн. лв. са просрочените задължения. Надлимитната дейност, която НЗОК не е изплатила, е 4,4 млн. лв. тя не е основната маса от задълженията. Дори да бъде изплатена тя представлява около 4% от общите дългове на лечебните задължения, смята Бойко Пенков.

Приходите на общинските болници, посочи той, по линия на НЗОК са 37,5, като 32 млн. лв., от тях са за работна заплата. Общинските болници имат задължения около 7 млн. лв. към НАП за осигуровки. Зам.-министърът допълни, че има и застаряване на кадрите. Трябва по някакъв начин да се мотивират младите да специализират дори и в общинските болнични заведения, каза още Пенков.