Имах малко по-трудно детство. Израстнах в италианско католическо семейство в Ню Йорк и по-точно в Бронкс, където знаете, че има гето. Семейството ми се изнесе от града и на практика живеехме в покрайнините на Ню Йорк. А 60-те бяха години на голяма надежда в САЩ - времето на Джон Кенеди, хора летяха до Луната. Преди войната във Виетнам Америка беше и доста оптимистично място, където можеше да мечтаеш за всичко. И всяка мечта можеше да се сбъдне. И това, че на 16 хванах за първи път камерата и реших да правя филми, не беше кой знае колко необикновено. Такъв беше духът на времето. Всичко беше възможно.
Това бяха ранните години на Бийтълс, Ролинг Стоунс - музика, която ми харесва. И някакси във въздуха имаше творчески заряд, който свърши със 60-те години.
Хубавото при мен беше, че рано осъзнах с какво искам да се занимавам и че ще бъда филмов режисьор и мога да го правя. И като всички останали и аз ходих първо на училище, после в университета. Трябваше да направя този огромен скок от завършването и започването на работа и да се издържам от това, което правя.
В Ню Йорк в средата на 70-те на практика нямаше независимо кино. Ние трябваше да го измислим. Имахме, разбира се, възможността да отидем в Холивуд, да си намерим там работа и да снимаме филми, но избрахме другия път. Вдъхновявахме се от европейските режисьори, френската нова вълна. Тези филми изглеждаха така, все едно си хванал камерата със своите приятели и си започнал да снимаш. И в крайна сметка ситуацията не се е променила кой знае колко много. Да, сега има по-добри възможности да се финансират такива проекти. Но основното е, че вярваме в това, което правим и продължаваме да го отстояваме. Опитвам се да бъде искрен. Сега съм будист, но дъщеря ми е християнка. Мисля, че това е следващата стъпка към духовността. Все още развивам ума си и все още се уча. И се вълнувам винаги, когато започвам снимки.
На въпроса кои са най-интересните сюжети и истории, когато започва да снима и за какво иска да разказва най-много, Ейбъл Ферара отговори така:
В началото бяхме много философски настроени. Впоследствие станахме и много политически настроени. Просто защото войната във Виетнам започна. Наши близки загиваха някъде там. И нямаше как да не политизираме своята работа. Сега, като се замисля, филми като „Битката за Алжир“, филмите на Пазолини - ето още от тези връзки, някак си станаха една от причините да се прави такова кино.Всеки филм е политически. Ние живеем на този свят и правим филмите си. Така че просто няма как да избягаш от това. Киното е едно от най-силните оръжия за масово поразяване, макар и в позитивен смисъл.
Дали съм доволен от работата си? Доволен не е думата за филмов режисьор. Какво значи да си доволен, когато непрекъснато трябва да се справяш с проблема как точно да изразиш това, което носиш в себе си. Мистерия е да снимаш и след това да вземеш парчетата лента и да ги сглобиш в едно цяло. Понякога има моменти на удовлетворение. Но все пак човек се променя, светът и гледната му точка също.
Иначе музиката е много голямо вдъхновение за мен. Филмите до голяма степен съществуват и заради музиката. Музиката и изображенията са част от магията на киното. Почти няма такова нещо като нямо кино. Дори и тогава един човек сяда на едно пиано в кино салона и свири, докато филмът тече. Така че музиката винаги върви ръка за ръка с киното. И чрез нея аз се опитвам да намеря своя начин и своя път да се справя с това как да помиря музиката и изображението, така че като гледаш филма той да те докосне, да те грабне, да ти е яко. Всичко това на практика е необяснимо как се случва.
И в крайна сметка тази магия на киното, за която не ти стига цял живот да я разгадаеш, се свежда до един универсален език, на който всички ние общуваме. И когато един филм е направен добре, той е въздействащ и достига до всеки, също като музиката.
Днешният герой е скулпторът Андрей Николов, чиято "Червена къща" е незаменима част от културния живот на столицата ни: "С часове гледах ангелчето" - така Андрей Николов разказва пред Христо Бръзицов за първите си художествени впечатления от родната му Враца (става дума за малка скулптура в местната църква). 225 хиляди лв му струва дворното място,..
Никола Образописов-Консулата е героят на малката ни поредица, с въвеждащи думи от Любомир Николов, уредник в Градския музей на Самоков: "Запазени са и артефакти от другите дейности на Никола Образописов, като счетниците. По поръчка на самоковското градско управление рисува три платна за Пловдивското изложение. От това време са запазени и първите му..
Гюрга Пинджурова отказва кариера в европейските оперни театри, за да стане даскалица в Трънско и да изминава по 30 км на кон до затънтеното село, където преподава. Причината? Любов, естествено. Защото докато взима петте години за три, за да завърши със златен медал консерваторията в Прага, певицата с красивия контраалт не е забравила усмивката на..
Ролята на книжните клубове за четящите и издателския бизнес – Темз Арабаджиева от „С книги под завивките“: "Книгите могат да бъдат поле на разпалени диспути. Книжните клубове са някогашните социални мрежи. Историята им е част от развитието на цивилизацията. Били са стожери на интелектуалците. Дикенс, Т.С.Елиът, Вирджиния Уулф са били техни членове..
Поне 200 ученички от 5 училища в София ще получат обучение, свързано с менструалното здраве. Проектът се нарича "EndoGirl" и е плод на съвместната работа на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" и Фондация "Бикоуз". Слушаме Катерина Иванова - един от основателите на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" : "Аз самата съм пациент с..
Пернишката крепост става домакин на третото издание фестивала "KraKra Jazz" , който събира на една сцена на 15.08 и 16.08 български и чуждестранни изпълнители. Входът е свободен и за двете концертни вечери, като вратите отварят в 19:30 ч. Сред акцентите тази година са британската група Stereo MC's, култовите Fun Lovin' Criminals от САЩ и..
10 години „Проект Бузлуджа”: А Story to Share: на 15 – 17 август ни очакват богата културна програма, впечатляващо 3D мапинг шоу, красива природа и добро настроение пред самия монумент с вход свободен. Подробности от арх.Дора Иванова от фондация „Проект Бузлуджа“: "Свирили сме там и през 2023, хората са приветливи, фестивалът се развива. Тази..