Проф. Анна-Мария Борисова: Йодният дефицит засяга най-тежко бременните жени и малките деца

публикувано на 19.03.18 в 14:26

Проф. д-р Анна-Мария Борисова

Снимка: Ани Петрова

Проф. д-р Анна-Мария Борисова – председател на Българското дружество по ендокринология

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо четиристотин хиляди българи са с намалена функция на щитовидната жлеза в резултат на йоден дефицит, алармират от Българското дружество по ендокринология. Тази година се навършват 60 години, откакто у нас се провежда държавна политика с цел профилактика на тези заболявания - чрез йодиране на трапезната сол. По този повод организацията започва информационна кампания с цел да събуди вниманието към последиците от йодния дефицит, а именно - заболявания на щитовидната жлеза.

Рисковите групи от населението, които най-тежко се засягат от този дефицит, са бременните жени и децата на възраст от 6 до 11 години, коментира пред Радио София ендокринологът проф. д-р Анна-Мария Борисова, председател на Българското дружество по ендокринология, здравен министър (април - септември 2010 година), началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Софиямед":

Не случайно се насочваме именно към бременните, защото на нуката е известно, че в първия триместър на бременността се формира мозъкът на човек. Плодът формира своя мозък благодарение на достатъчно количесто тироидни хормони, поради което тяхното наличие е критично важно в този период на бременноста. Тези хормони идват само от майката, не от плода, който няма тези хормони в този период от развитието си и очаква да получи достатъчно хормони от майката. И ако майката живее в област, където няма досатъчно йод (той е субстанцията, участваща в синтеза на тироидни хормони), то тогава няма да има достатъчно хормони, това състояние науката нарича хипотиреиодизъм и мозъкът на нейния плод няма да се формира пълноценно.

Недостигът на йод има фатално значение за интелекта на бебето

Кортексът (кората на мозъка) може да не се развие пълноценно, структурно и функционално, обясни специалистът. Затова мотото на кампанията на дружеството е "Йодиране на солта - проста мярка за преодоляване на интелектуалния дефицит на нашата нация".

Проф. Борисова цитира данни от началото на миналия век (1912 година), според които страдащите от т. нар. кретенизъм (изоставане в умственото и физическото развитие при силно намалена функция на щитовидната жлеза) в България са били 315 души, от запазени от 1931 година документи е видно, че броят им е 95. Скрининг, направен през 1956 година сред 1 милион души показва, че половината имат увеличена щитовидна жлеза. Страдащите от кретенизъм са 6 хиляди души. Затова преди 60 години - през 1958 година трапезната сол започва да се йодира с държавно постановление.

В момента 100 хиляди жени в детеродна възраст (20-44 години) са с намалена функция на щитовидната жлеза, 65 процента от тях не знаят за това, заяви проф. Анна Мария Борисова.

Намалената функция на щитовидната жлеза води до сърдечни проблеми

До кардиологията стигат и пациенти с недиагностицирана повишена функция на щитовидната жлеза - обикновено около 80 процента. Те имат прескачене на сърцето, ритъмни нарушения, посочи специалистът. Намалената функция на жлезата може да доведе и до депресия, проблеми с теглото.

Ендокринолозите подчертават важността на употребата на йодирана, а не хималайска или други видове сол, защото е от изключително значение за здравето на щитовидната жлеза. Проф. Борисова обясни, че солта от планини с висока надморска височина (каквито са Хималаите) е бедна на йод. Тя посъветва да купуваме йодирана сол, с количество йод между 28 и 55 милиграма на килиограм.

Още за последствията от йодния дефицит и промяната на функцията на щитовидната жлеза - чуйте интервюто с проф. Анна-Мария Борисова!

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!