Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кънки и хокей на лед - нека да е зима

Снимка: Луиза Лазарова
В "Радиоприемница" продължаваме да разглеждаме интересните зимни спортове, забавленията на пистата и на леда. 

Днес на ход са забавленията на лед и спортовете на лед. Наш гост бе Мартин Миланов, председател на Българската федерация по хокей на лед. От него научихме повече за спецификите на този спорт, за възможностите за практикуването му, но и за трудностите, с които се сблъскват професионалните ни отбори.

При нас бе и Цвети Божидарова от „Спортна София“, която ни разказа за кънките на лед като любителско занимание.

Сега, обаче, ви връщаме малко назад във времето, в историята на нашия хокей. Оказва се, че първите сведения за играта хокей в България са от края на ХІХ век. Първите инструкции за плъзгане и ходене по пързалка са дадени в ръководство, отпечатано в Кюстендил през 1901 година. През 1915-а се сформира първият отбор по хокей. Той е към спортен клуб “Атлетик”, а четири години по-късно започват занимания по хокей в Обединения спортен клуб “Славия”. През 1942 г. българският национален отбор записва първия си международен мач - на 17 януари в Букурещ нашите побеждават Югославия с 4:2. Интересна подробност е и, че през 1952 г. се провежда първият държавен шампионат, като поради липса на изкуствени ледени пързалки, мачовете се играят в Рила, на Седмото езеро до хижа "Мусала". По-късно, разбира се, се построяват и изкуствени ледени пързалки. Но историческа за българския хокей се оказва 1976-а година. Тогава националните ни играят за първи и единствен път на олимпиада.

За съжаление, нашият спорт, колкото и да е прекрасен и завладяващ, е и много скъп, каза по този повод Мартин Миланов. На всеки му е ясно, че за да се практикува, трябва зала, екипировка и т.н., което само по себе и се много скъпо. Този вид спорт е приоритет на северните държави, на богатите държави и затова най-добрите отбори са тези в Русия, Швеция, Канада, силни икономически държави, които развиват този спорт още отпреди началото на 19-ти век.

Но това не значи, че ние не може да се борим, ние продължаваме да се борим, за да оцелеем, имаме много големи школи, много деца.

Мартин Миланов посочи, че в страната има общо 16 клуба, които се занимават с хокей на лед. Има няколко региона, които се развиват – София, Варна, Хасково. Преди и във Велико Търново имаше пързалка, но за съжаление вече я няма. В Ботевград сега има раздвижване и доста деца тренират.

Като федерация се борим да увеличим пързалките, защото, с две пързалки в София и с две в провинцията, няма място къде да се тренира. И трябват нови пързалки.

През 2015 г. пък отвори врати ледената пързалка в спортния комплекс “Зона Б-5” в парк "Възраждане".

Цвети Божидарова, спортeн мениджър на дружество „Спортна София“, което стопанисва пързалката, обясни, че според показателите, отчетени за трите години експлоатация на съоръжението, интересът става все по-голям и малки и големи идват, за да карат кънки.

Карането на кънки е зимно предизвикателство, ние се стремим през декември да пуснем ледената пързалка и тъй като тя е абсолютно открита, може да се използва до март месец. 

Основно пързалката се използва от начинаещи и любители, които искат да карат кънки в свободното си време, но има и инструктор, който може да проведе обучения на желаещите, а за най-малките има и т. нар. „проходилки“.

След първоначалното обучение се оказва, че децата проявяват интерес и разпитват инструкторите, но Цвети Божидарова обясни, че за по-нататъшно развитие в този спорт трябва да се използват другите бази, които предлагат повече възможности.

Още за кънките и хокея на лед, а също и за фигурното пързаляне и шортрека - чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диригентът Саша Мякиля, композиторът Минко Ламбов и цигуларят Светлин Русев в подготовка за премиерата

Концерт "Вдъхновение"

Минко Ламбов за предстоящата премиера  на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..

публикувано на 26.01.25 в 11:55

В очакване на Анна Нетребко

Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..

публикувано на 26.01.25 в 10:51

Музиката в картините от изложбата "Европа в България"

Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини?  Кога и как се осмисля..

публикувано на 26.01.25 в 10:27

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..

публикувано на 25.01.25 в 12:03