Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще затворят ли за ден аптеките в България

Фармацевтите у нас обмислят форми на протест, защото са притиснати от срокове и нужда от финансов ресурс

Снимка: Архив
Фармацевтите в България са оставени сами да се оправят в задължението си да се включат в нови системи, други държави кандидатстват за средства от еврофондове, за да подпомогнат аптеките. 80% от аптеките не са готови за процеса на верификация, чийто срок – 9 февруари, не може да бъде отложен или оменен, защото е ултимативно дефиниран. Страната ни е подписала съответното споразумение, без да се интересува дали аптеките у нас ще могат да го изпълнят и какво ще им коства.

Това обясни пред Радио София маг.-фарм. Антон Вълев - председател на Националната аптечна камара.
 

Концепцията на верификацията дава възможност да проследим един медикамент от завода до пациента. За да се случи това, производителите означават всяка кутийка (дори с едно и също лекарство) с уникален код. Това се смята за ефективна мярка в борбата с разпространението и търговията с фалшиви медикаменти.

Замисълът е добър, но у нас и това изпълнение се побългарява, смята Вълев. - Години наред политиката на лекарствоснабдяването у нас е много грешна. И това доведе до изчерпването на финансовия ресурс на аптеките.

Навсякъде по света аптеките и търговците на едро са в една самостоятелна система за лекарствоснабдяване, която няма нищо общо с производителите. В България аптеките се „вързаха“ като придатък на производителите. И винаги, когато някой се опита да води популистка социална политика, вместо да намали цената на производителя, ако тя е висока, той свива маржа на аптеката.

В момента аптеките не могат да въведат нито една нова система, защото нямат средства.

Има страни в Европа (Белгия, напрмер), където процесът на верификация е замразен, докато не се намери финансиране, а такова се търси чрез еврофондове. 


На конференция тази седмица в София присъства изпълнителният директор на Европейска организация за верификация (бел.а. Андреас Уолтър). По негова информация Белгия Франция, Великобритания, Норвегия, Полша, Словакия, Чехия, Унгария – това са държави, които не са готови и дори не са подписали споразумението за присъединяване към общия процес на верификация. А България е една от първите четири, подписали сме го още през 2016 г., когато още никой нямаше идея как ще изглежда системата.

У нас работим с 4,5 пъти по-малък марж, отколкото в Западна Европа. Държавата не иска да извади бюджетни средства за процеса и всичко се стоварва на бедните български аптеки. Трябва да се инвестират 1500-1700 лв. на гише, нужен е сигурен интернет достъп, поскъпна и аптечният софтуер, с който работим. Допълнително трябва да верифицираме всяка една опаковка, което освен че ще забави търговията и пациента, но може да се наложи да се увеличи персонала – допълнителни разходи за заплати, осигуровки... Всичко това може да доведе до затваряне и до фалит на аптеки, особено в малки населени места в Родопите или Северозападна България, където има възрастно и бедно население.

Споразумението е с ултимативен срок – 9 февруари, регламентът не може да бъде отменен или отложен. Но фактическото изпълнение е невъзможно. Нужни са и промени в закона, например да се определи кой орган контролира и какви са санкциите при неизпълнение на верификацията.

Според оповестените данни 18% от аптеките в България вече са се свързали. Казано по друг начин – 80% не са свързани - коментира още Вълев. - Колегите не са съгласни да отделят допълнително средства, защото държавата не е предвидила. Нужни са по-специални 2D четци (300-600 лв.), нямаше централизирана процедура, та да се свали цената. Прилича на ситуацията, когато се вкарва един регламент и обслужващи фирми ще спечелят добре заради голямото търсене... Откъде да вземем ресурс, за да платим всичко това, ако държавата не застане зад нас.

Много скоро фармацевтите може да обявят протест. 


Комично ще изглежда да наденем на белите престилки жълти жилетки. Все пак ние сме висококвалифицирани специалисти, учили в български университети, част сме от системата за национална сигурност. Ако хората от властта продължават да се правят, че нищо не са чули, може би ще затворим аптеките поне за един ден – да дадем ясен сигнал, че не трябва да се продължава с безхаберието – допълва Антон Вълев.

Чуйте повече по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35

Жажда за чаена култура

Festeaval  – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..

публикувано на 22.02.25 в 09:36