Композиторът Георги Минчев за знаците на времето и музикалните пътеки

Георги Минчев споделя, че са му предложили всички творби да са негови, но че той не счита, че това е удачната формула. Затова концертът е "...с поклон пред моите учители". Той започва и завършва с произведения на Георги Минчев - знаковия Симфоничен пролог и Симфонична сюита из балета Fahrenheit 451, но в сърцевината ѝ са творби на неговите именити преподаватели - Марин Големинов (Концерт за контрабас и оркестър със солист Маргарита Калчева), Родион Шчедрин и Арам Хачатурян. Поради времеви и стилови ограничения не успява да включи музика от другите си учители (имал е щастието да работи с наистина големи личности) като Оливие Месиен и Лучано Берио, например. "За 90-годишнината ще пробвам" - казва в студиото на Радио София Георги Мичев с елегантното си чувство за хумор.

В детските му години в София е "първият фронтален сблъсък с музиката" -  започва да свири на пиано (баща му е Любен Минчев, известен оперен певец с плодотворна кариера, "майстор на белкантото"), от което по-късно се отказва и заминава да учи в Ловеч, където тогава се намира единствената езикова гимназия с пансион, едно от най-добрите училища в България. Оттам е чудният френски език, който Георги Минчев владее до степен да бъде съ-водещ в продължение на седем години на предаване по Френското национално радио ("Музикалния живот на България"). Едва в Ловеч започва да осъзнава колко е привлечен от музиката, "когато се оказах лишен от нея" - имаx шанс да се срещне с интересни личности:

"Имаше един професор, Христо Панчев, който беше интерниран в Ловеч и с него направихме една елементарна симбиоза - аз му цепех дърва, а той ме учеше на музика". Получава и достъп до фонотеките на двама преподаватели в училището - мадам Дейвис по английски, и мосю Роже Англат по френски - "как са могли да ме дешифрират, не знам, но ми дадоха ключове за домовете си" (какви хора е имало). Все пак последната година "избягва" и се връща в София за да може да се подготви за кандидатстване в Музикалната академия. Завършва 22-ро училище, приемат го - и композиция, и пиано -  и поема по пътя, който го довежда до световно признание и титлата академик (едва седмият "звукотворец" в 150-годишната история на БАН).

Чуйте целия разказ на акад. Георги Минчев - и за учителите - от България, през Москва, та до САЩ и обратно до Европа (Париж), за невероятната история на неговия Концерт за пиано и оркестър - "ами, той се появи на Софийски музикални седмици и мина незабелязано почти, с няколко добри оценки. После отново бе изсвирен от Иван Дренников с диригент Васил Казанджиев на Нова българска музика и тогава беше оценен високо, получи първа награда, СБК го изпрати на Трибуната на съвременния композитор в Париж, там бе отличен на първо място в списъка за препоръчвани за изпълнение произведения" - разказва Георги Минчев. И оттам Концертът за пиано и оркестър поема триумфалния си път - бива записван и звучи по различни радиостанции, свири се на живо "къде ли не, десетки пъти - Европа, цяла Русия, Австралия". Основен негов изпълнител става знаменитият руски пианист Николай Петров, който е сред водещите пианисти тогава, а след неговата смърт "щафетата" поема Стела Димитрова-Майсторова, която "продължава да го свири със същото настървение".

Георги Минчев разказва и за годините в БНР, за създаването на дирекцията "Музикална продукция и състави", за това че целият му живот всъщност е минал в радиото. По-късно става част от съвета на музикалните експерти на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Георги Минчев пише и музика за филми, между другото,  например за "Лавина" на Ирина Акташева и Христо Писков.

Идва времето и на големите награди за Георги Минчев - през 1989 е удостоен с Европейската награда "Лоренцо Великолепни" на Международната академия "Медичи" във Флоренция, присъдено му е и званието "Почетен сенатор на академията"; носител е на Голямата награда "Сирак скитник" и на отличието "Златен век" на МК. През 2015 става академик към БАН  - твърде малко, според него, са творците в областта на музиката, удостоени с тази титла. Сред тях е и неговия професор по композиция Марин Големинов, а първият в историята е Петко Стайнов.

За времето, в което живеем акад, Георги Минчев споделя, че е "все по-капсулирано, светът е затворен в своята черупка, егоцентризмът завладява хората... Изходът е в добрата информация и най-вече в доброто образование, за да можем да се отърсим от егоизма и да се обърнем към високите ценности. Но аз съм песимист...".

Сега Георги Минчев не пише музика, но пък предстои да излезе книга от/за него.