Животът на незрящите у нас е тежко предизвикателство. Обществото ги приема като различни, а те се смятат за малцинство. Създават фондации, за да помагат сами на себе си. Сами… защото другите не искат. Не им е приоритет. Когато проблемът не е твой.. оказва се.. не е важен. С бездушието на образователната система у нас се среща и Панчо.
Панчо променя обществените нагласи към незрящите у нас. Прави го с размах. Успява, защото има силна мечта, която го ръководи всеки изминал ден.
Панчо доказва на себе си, но и на всички, че може. Днес предава своя опит на други като него. Учи ги да правят музика и да се борят с живота. Как това се случва и какви съвети им дава, ще ви разкажем веднага след музиката.
Да нямаш нещо, което другите имат, е наказание. Не защото не би се справил без него, а защото останалите ще те възприемат като различен от тях. В повечето случаи разликата е в светогледите. По различен начин гледа на света Панчо. И не защото не го вижда в буквалния смисъл, а тъй като го възприема като предизвикателство без грешен ход. Панчо е преминал през много трудности, само и единствено защото е незрящ. Пренебрегван е, подценяван и омаловажаван. Това обаче не го спира. Напротив - завършва университет и не спира да се обучава сам.
И Панчо помага. Обучава други незрящи, които имат талант да се занимават с музика, но няма кой да им подаде ръка. Панчо е от онези хора, които вдъхват огромно доверие и могат да запалят искрата у всеки един от нас, карайки ни да повярваме, че всичко е възможно.
Нарушеното му зрение не го е разколебало нито за миг да продължи да вярва в това, че може… може да се занимава с музика, и то на професионално ниво. Прави повече от 8 години и продължава да мечтае в тази посока.
Длъжен е само на себе си и на хората, които е приел под крилото си. Такава е философията на Панчо. Стъпил е здраво на земята и с чисто сърце оценява, че макар животът да е суров към него, все пак има немалко, за което да е благодарен.
Панчо е от благодарните хора. Това е така, защото е човек с добро сърце. Пример, че ако имаш цел в живота, пречките могат само да те забавят, но не и да те спрат.
Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..
Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..