Полите на Южна Рила уютно са приютили курорта. Надморската височина е около 1600 м. Разстоянието от София е около 180 км, 90 км от Благоевград и 17 км от общинския град Белица.
На север от Семково се издигат красивите върхове на Рила планина (сред които Голям мечи връх, Узуница, Средния връх, Ангелов връх, Канарата, Реджепица), а на юг - върховете на величествения Пирин.
Курортът е обграден от смърчови и борови гори, осеян е с обширни, слънчеви поляни. Само на няколко часа пешеходен преход от Семково се намират едни от най-живописните местности в тази част на страната. В района има и други възможности за туризъм. През лятото опитните планинари могат да направят преходи до Голям и Малък мечи връх, Ангелов връх, Средния връх, Сухото езеро, Вапски езера и Скалишките езера.
Целта на това пътуване обаче, беше да проверим какви са възможностите за зимна почивка в Семково. Първата приятна изненада беше добре изчистения 17-километров път от Белица до курорта. Заледени участъци нямаше, а по пътя се разминахме с много малко коли. Познатият ни от миналото хотел "Рила" в момента е затворен, а единствената алтернативата е хотел "Бор".
Пред хотела има малка, детска писта с влек, който работи през уикенда. Общо работещите към настоящия момент ски писти са 5. Ски оборудване можете да се наеме на място, срещу символичните 5 лева. Красивите, слънчеви поляни са чудесни за снежни игри и спускане със шейни.
Паркът за танцуващи мечки край Белица вероятно е една от най-интересните атракции в региона. Разположен е на около 12 км от Белица в местността "Андрианов чарк". Ако желаете да разгледате парка, можете да го направите между април и декември. Обитателите в момента са 26 и всички спят зимен сън.
Последните няколко години се опитваме да възвърнем старата слава на курорта и да провокираме интереса на любителите на ски спортовете. На времето Семково е бил планиран като студентски курорт, там има бази на Техническия университет и УАСГ, разказва Радослав Ревански, кмет на община Белица.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно