Възстановяването на Централната минерална баня и превръщането й в модерен СПА център е приоритетна задача за Район “Банкя” на Столичната община през тази година. Столичният кмет Йорданка Фандъкова наскоро лично извърши проверка на започналите на 1 ноември 2018 година дейности по реконструкцията. Заедно с това, обаче, на дневен ред е обновяването на вътрешнокварталната ВиК мрежа, както и изграждането на Център за личностно развитие за деца. Търси се решение на проблема с няколко големи сгради в центъра на града, които не се използват и не се поддържат, а външният им вид контрастира с подобрената градска среда в резултат науспешното осъвременяване на парковете “Кестените” и “Ротондата” и оформянето на съвсем нова пешеходна зона с красиви алеи, подходящо озеленяване, водни съоръжения и часовникова кула.
Кметът на Банкя Рангел Марков обясни по-подробно пред Радио София какво предстои да бъде извършено по тези проекти:
Изключително важен проект ни е вътрешнокварталната ВиК мрежа. Вече имаме договор и предстои възлагане на проектирането на 45 километра водопровод и канал. В рамките на шест месеца ще бъдем в готовност и ще очакваме периода, в който ще можем да бъдем финансирани по Оперативна програма “Околна среда”. Искрено се надявам през следващата година това да може да се случи.
По думите му, в момента районната администрация се опитва да осигури средства за проектиране на Център за личностно развитие на децата в Банкя:
Това ще бъде вид съвременно читалище - сграда, в която ще бъдат развивани различни дейности - обучителни и творчески. В нея ще има сцена с около 300 седящи места, където децата ще могат да се изявяват. Тази зала ще може да се използва и за закрито кино.
По повод проблема с няколко големи необитаеми сгради в центъра на града, Рангел Марков обясни, че при три от тях има голям брой съсобственици и според разпоредбите на закона на този етап общината няма полезен ход:
Ще успеем със сградите, които имат ясна собственост. Там, където има голям брой съсобственост и неизвестни собственици, ще трябва законодателна промяна, която съм готов да коментирам с колегите от Народното събрание. Една от възможностите е тези сгради да отиват на публичен търг, като общината би могла да бъде гарант в рамките на пет или 10 години след продажбата, тази сума да стои по сметка на общината и всеки собственик, който стане известен през това време, да може да получи своята част от съответната сума.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..