Всички тези традиции събрахме в едно с Асен Павлов - главeн художествен ръководител на специалност "Български танци" в Националното училище за танцово изкуство и главен хореограф и продуцент на ансамбъл „Чинари“, и Любомира Павлова от трио „Булгарина“ и вокал на група „Etnotix“.
Двамата ни представиха и новия формат „Време за фолклор“ - спектакъл, който на 15 април в зала 1 на НДК ще събере на една сцена ансамбъл „Чинари”, “Мистерията на българските гласове”, един от най-изявените ни и талантливи перкусионисти Стоян Янкулов – Стунджи и “101 каба гайди”, рекордьори в „Книгата на Гинес“ oт май 2012 г., когато 333 гайдари на възраст от 6 до 66 години се разписват с невероятно майсторско изпълнение на "Народна сюита". Именитите участници ще представят най-добрите си ефектни танци, песни, музика и сола, преплетени в 90-минутна истинска фоклорна приказка. В нея ще се включат и група “Еtnotix” и трио “Булгарина”.
По повод предстоящия национален празник 3 март Асен Павлов каза, че това е денят, който ни кара да сведем глави и да се замислим дали към днешна дата сме готови на този подвиг, който са извършили нашите предшественици, независимо дали говорим за Левски, Ботев и хората, които тръгнаха след тях или тези, които днес имат каузи, зад които застават. Трети март е и повод за размисъл дали духовно сме се освободили и обединили като нация.
Според Асен Павлов пък пролетните празници, свързани със събуждането на земята и гоненето на злите духове, за да се пречистим за новото начало, са сред най-атрактивните и зрелищните в българския календар. В дните на постите тръгват кукерите. Символиката на Пижо и Пенда, бялото и червеното, мъжкото и женското начало, са сериозно застъпени в българската традиция. Бялото и червеното е закодирано в автентичната българска празнична носия“, отбеляза Асен Павлов и каза, че ансамбъл „Чинари“ ще отпразнува 1 март с участие в откриването на 20-тото издание на „Кукерландия“ в Ямбол. На 3 март в Горна Малина трупата ще покаже спектакъла „Ние, българите“, а вечерта ще бъде в Кнежа с „Възрожденски разкази“ – вълнуващо съчетание на поезията на Ботев с изпълненията на Софийския духов оркестър и танците на „Чинари“, пресъздаващи борбения дух и силата на българите.
Българският фолклор е неделима част от душата на българина. Както се отнасяш към себе си, така трябва да се отнасяш и към българската традиция, каза още Асен Павлов. Това, което ме кара да се гордея, че съм българин е 13-вековната ни история и че с днешна дата можем да правим онова, което са правили първите. България за мен е дълголетието, добави още той.
Любомира Павлова представи в студиото на Радио София новото произведение на трио „Булгарина“ „Калино Малино/ Wicked game (cover)“ – по думите й „интересна интерпретация на традиционна българска песен, примесена с поп звучене и с още една поп песен, вплетена вътре.“
„Всякакви такива колаборации се опитваме да правим, да ги пречупим така, че да отговарят на нашата душевност и усещането ни за музика“, каза още тя.
През юни 2019 г. с подкрепата на БНР група „ „Etnotix“ ще представят България на най-големия фестивал в Европа за етно-уърлд музика в Рудолщат, Германия.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..