Специално за Радио София тя разказа за някои от изложбите, с които се гордее, че е направила - като двата проекта за Пале дьо Токио с австралийката Анджелика Месити, която представлява страната си на биеналето във Венеция; за детските си спомени за Кристо и опаковането на Пон Ньоф (проект, който беше включен в нейната лекция) - "бях много впечатлена, защото изведнъж светът се отвори за мен и осъзнах, че всичко е възможно и всичко може да се превърне в изкуство", за причините да стане куратор - "стана естествено, не съм си казвала просто исках да се занимавам с изкуство, да работя с хора на изкуството и постепенно осъзнах, че именно те осмислят живота, така че съм много щастлива, че избрах тази професия".
Съвременното изкуство за Дария дьо Бове е огледало на обществото, а публичното пространство е нещо като агората в миналото, пространство, в което всеки може да изразява себе си. Затова и в своите лекции тя винаги обръща внимание и на street art, "което най-после е признато като форма на изкуство, а преди не беше така. Всяка форма на себеизразяване в общественото пространство, стига да не е обидна за някого и да уважава облика и архитектурата на града - защо не, нека бъдем с отворено съзнание. В примерите, които давам от Париж, има творби, които са инициирани от гражданите, не от официална градска комисия, така че хората сами могат да поискат изкуство тук или там. Понякога всичко започва от конкретен творец, друг път - от конкретно мястo" - казва Дария дьо Бове и дори препоръчва какво да видим, ако утре решим да прескочим до Париж.
Иначе разговорът за съвременното изкуство е много важен - то не винаги е разбираемо от пръв поглед, свързано е не само с настоящия контекст, но и с миналото. Дария дьо Бове прави интересен паралел между изкуството в публичното пространство в страни като Франция и Италия, страни с многовековно наследство - във всяко едно отношение, върху което "стъпва" съвременното изкуство и САЩ (по-нова държава, с различен политически контекст), но все пак и трите представляват западния свят. Докато в държави като България, "въпреки че и вие имате традиции, свързани с паметници и скулптури, това не е съвременно изкуство".
А за изкуството никога не е твърде рано да се говори (включително и на децата). Самата Сария дьо Бове има две дъщери (на 7 и 10 години) и ги води по музеи и галерии - "е, не прекалено често" - с усмивка добавя тя.
Чуйте повече в разговора на Лили Големинова с Дария дьо Бове.
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Орион". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..