Доц. Хариета Манолова: При аутистичните разстройства няма еднакви случаи, всяко дете има свой път на развитие

Индивидуалният подход при терапията е много важен, необходими са ежедневни занимания - поне 20 часа седмично, казва психологът

публикувано на 07.04.19 в 12:05

Автор: Лилия Герчева

Снимка: БГНЕС

Доц. Манолова за значението на ранната диагностика, за индикациите и терапията при аутизъм

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Клиниката по детска психиатрия реализира двугодишен проект за ранна диагностика на аутизма

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Теориите за възникването на аутистичните разстройства, за развитието им и изобщо разбирането за тях са доста противоречиви до 80-те години на миналия век, когато се налага разбирането, че детският аутизъм не е психотично разстройство, нито пък ранна форма на шизофрения, каквито описания е имало в миналото, а най-вече дефицит на комуникационните способности. Това съвсем естествено води до сериозна промяна в терапевтичните стратегии, като интервенциите се "преместват" извън психиатричните клиники и медицинската дейност, обобщават специалистите от Клиниката по детска психиатрия „Свети Никола“ към Александровска болница. Под тяхно ръководство у нас се реализира двугодишен проект за ранна диагностика, благодарение на който да разпознават аутизма бяха обучавани лични лекари и учители от детски градини и ясли в цялата страна.

Стигматизира ли се това състояние у нас, какво е значението на ранната диагностиката и адекватна навременна терапия, за да бъдат преодолени дефицитите - потърсихме мнението на клиничния психолог доц. Хариета Манолова:

"Колкото по-рано, толкова по-добре. Мога да кажа, че благодарение на усилията и на специалистите, но и на родителите, сензитивността към проблема нараства. Това го забелязваме по децата, водени от родителите в клиниката на все по-ранна възраст. При нас вече идват родители, които искат консултиране на техните деца, дори и при под 2-годишна възраст, което е много радостно. Тогава не може и не би трябвало да се поставя диагноза "аутистично разстройство", но може да се забележи проблем в развитието и да се набележат мерки. Това правим ние психолозите - когато забелязваме задръжка или изоставяне в някоя от областите даваме препоръки на родителите по какъв начин да се стимулира развитието на детето и при какви специалисти, което дава резултат".

Доц. Манолова посочи, че в най-ранната бебешка възраст, индикация за евентуално развитие на такова разстройство, може да бъде липсата на реакция от детето при влизане на майката в помещението или избягването на контакт с нея. В малко по-късна възраст индикация може да липсата на желание за имитация на действията на по-възрастните - нещо, което по принцип правят децата.

При аутистични разстройства психолозите забелязват и т.н. "перманентност на обекта" - феномен, описан за първи път от Фройд, посочи специалистът:

"Малкото дете, между 8-месечна и едногодишна възраст, губи интерес към предмет, който вече не е в полезрението му - покрит с кърпа, или скрит зад шкаф. Не опитва да го намери, а губи интерес. Това е първият когнитивен конструкт, който е основа за интелигентността и развитието на мисленето. Това е първата представа за обекта - че той съществува, дори и извън нашето полезрение. И е тясно свързана с емоционалната сфера - присъствието и отсъствието на майката (т.е. детето да знае и да се успокоява, че майката не е "изчезнала", че съществува и ще се върне при него). Това е нещо, което при аутистичните деца се развива чак след 4-годишна възраст".

Доц. Манолова отбеляза, че често специалистите не са запознати в детайли и подробности за проявленията на аутизма в най-ранната възраст. Тя посочи, че предстои въвеждане на скрининг за рисковете за развитие на подобни разстройства, който да се прилага от личните лекари.

Характерното за аутистичното разстройство е това, че е с различна тежест при различните деца и затова индивидуалният подход в терапията е много важен. Активността на родителите - също.

Психологът отбеляза, че често родителите търсят алтернативните методи, а те може да бъдат и опасни за детето. Необходими са ежедневни занимания с детето - поне 20 часа седмично. Терапиите са изнесени от психиатричните заведения - извършват се в различни дневни центрове, но все още тези услуги не са достатъчни, посочи специалистът.

Още подробности - чуйте в разговора с клиничният психолог доц. Хариета Манолова от Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“!