Дневникът на една софиянка: А ти откъде си?

Знаеш ли трябва да си кръстиш рубриката: „Дневникът на една селянка“, хич не е лошо като идея, отвръщам аз!
Въпреки че подхвърлянето на репликата от мил колега си е нещастен опит да ме смути, притесни или по някакъв начин да ме накара да се свия и да хлипам горко в ъгъла. 

- Ти откъде си? Говориш на диалект.
- Да, на шопски и много обичам диалектите – уточнявам аз.

Всъщност толкова много ги обичам, че като постоя на дадено място и веднага прихващам от местната говорна флора и фауна. Помня още, че професорът ни по диалектология (по образование съм весел филолог, макар на моменти да не си личи) споменаваше често, че диалектите са цветът на всеки един език и е много ценно, и важно колко ще е пъстра картата за самите нас като носители на езика. 

Колегата обаче е настоятелен, все пак е дошъл при мен по същество да се заяжда.

- Откъде си точно?

- От Хаджи Димитър.

- Къде е това село?

- Това е квартал в София. Ама си прав преди това е бил наистина село, подуенско…

Нежният по душа колега си остава обаче настоятелен…

- И кво, ти си от София?

- Да, тук съм родена. А ти откъде си? – решавам да го локализирам аз. Явно е важно.

- Отдалеч.

- Супер, повече не ме интересува.

Понякога ми е било наистина много гадно, че съм от София… И не защото не обичам родния си град или пък защото не знам, че лицето му понякога е грозно и отблъскващо, а защото някои хора, идвайки тук, са решени да я мразят до безкрай. Дори да живеят вече 15-20 години, теглили са кредити и са си купили апартаменти, създали са семействата си тук. Дългогодишното сриване на страната превърна столицата в икономически център и направи голяма част от хората емигранти в собствената им страна, градът не е виновен. Виновни са управниците и това, че ги оставихме да сринат всичко покрай нас. 

Първичният принцип да се делим, за да се мразим, води до тотално елементаризиране на проблемите ни. 

Но все пак в духа на нелепата случка, в която попаднах, без да искам, ми се ще да кажа още нещо на тези съграждани, които все пак са си решили да мразят обстановката, в която живеят и всичко покрай нея. Ако живеете толкова много години тук, мили хора, то вие сте софиянци. Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но така стават нещата. Неусетно. След като плащате данъци, теглили сте кредити и имате движима и недвижима собственост, по-важното отглеждате децата си тук, то вие сте граждани на този град. Точка по въпроса.

Да си довърша обаче разговора със забавния ми колега:

- Хей, Драгостине, знаеш ли, че аз всъщност съм бежанка!

- Подозирах…Приличаш!

- В смисъл от род на бежанци съм – македонци. Дошли в Гевгелийския квартал с две вилици и две лъжици…

- Ооо, изобщо няма да разговарям повече с теб, аз с бежанци не работя!

И така безпроблемно се отървах от един много досаден и объркан софиянец.

А на вас, скъпи читатели, ви пожелавам да се разходите и да усетите колко е красива пролетна София…