В това ще се убедите, ако чуете разговора с проф. Досю Досков. Той е дългогодишен специалист по УНГ и фониатър, около 45 години е ръководител на единствената в България Клиника по заболявания на гласа и гласова рехабилитация в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“.
Грижата по опазването на човешкия глас започва още от раждането на детето – обяснява проф. Досков. Първите акустични изяви са плачът, детския смях, гукането.
Развитието на говора и певческия глас става до 2-2,5 години. То е възможно само ако има развит център на слуха и нормално нервно-психическо развитие.
Детето започва да възприема много информация чрез слуха – от майката, от бабата, от околния свят.
Много е важно да има добра и честа комуникация в първите години. И понеже детето развива своите способности на базата на фиксиране и имитиране на това, което вижда и чува, важно е кой и как му говори – не става дума само за диалект, а и човекът, който обучава трябва да няма говорни и гласови дефекти (например да е с дрезгав глас или да заеква).
Ако няма развитие до втората година и не говори срички, думи, изречения - детето задължително трябва да се изследва в специализирана лаборатория.
До 7-годишна възраст детето има диапазон една октава. Не е правилно да се насилва гласът, да се принуждава детето да имитира любими певици. Това е нефизиологично и може да доведе до увреди на гласа.
Тук ролята на вокалните педагози е първостепенна. Това, както и умението да се диша с диафрагмата, се учи в НАТФИЗ и в Консерваторията.
Има една стара максима: Който иска добре да говори и да пее, трябва да се научи добре да диша.
За възпроизвеждане на звук през устата участват 40 мускула. Участват 3 системи – дихателната, фонаторна и резонаторна. Гласовите гънки (струни) се състоят от 95% мускул и 5% лигавица.
Човешкият глас има 4 качества: диапазон – тонов и силов, издръжливост (времетраене) и тембър. От 4-те единствено тембърът е постоянна величина.
Уврежданията се дължат най-често на неспазване на хигиената на гласа, подчертава проф. Досков
Момченцата трябва да внимават през пубертета и да не напрягат много гласа си – да няма силно пеене, викове и крясъци. Защото иначе процесът на мутация на гласа (при която той пада с една октава) може да продължи с години, а това води до присмиване, до депресия…
Проф. Досков обърна внимание и на чистотата на въздуха, който дишаме, както и на рефлуксната болест.
Храната и алкохолът например по-малко влияят на гласа (освен ако не предизвикват рефлукс), но фактори като алергени във въздуха могат да навредят на човек с гласово-речева професия – певец, артист, учител, свещеник, екскурзовод…(човек вдишва и издишва средно 16 пъти в минута).
Чуйте повече от проф. Досков в приложения звуков файл от предаването "Часът на здравето".Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..