За истинското чудо са нужни искрена вяра и здраво съмнение

И тази седмица тематичната поредица на Радиоприемница е свързана с нещата, които ни вълнуват дълбоко. В случая – теми, свързани с феномени, които още търсят своето обяснение, чудесата на Бог, на природата и на хората.

Днешният епизод е за необяснимото въздействие на иконите. Плачат ли и защо.

Събеседник е Николина Александрова – уредник в Музея за християнско изкуство в Националната галерия и в Националния църковен музей към БПЦ, редактор към православния сайт Добротолюбие.

Първо, ежедневно се срещам с вярата на хората и с нейните чудеса – разказа Николина Александрова. – Виждала съм и икони, които мироточат, и чудеса, които се случват на/с хора, които са се помолили пред дадена икона.
Чудесата са около нас, те се случват всеки ден, но не бива всичко да се подлага на анализ, препредава тя извода от едно сирийско момче, чието семейство поколения наред е ставало свидетел на свръхестествени феномени.

Чудото се случва първо в нас – в нашите души и сърца, и след това получава видимо проявление.

Според някои хипотези, когато икона мироточи, особено с кървави сълзи, това е знак за предстоящо бедствие. Но икони мироточат почти навсякъде, по всяко време. При някои е за да помогнат, други – за да предупредят.

Православната църква обикновено подхожда с внимание при такива случаи, защото някои хора злоупотребяват с подобни явления. Проверява се да няма манипулации и чак тогава иконата се обявява за чудотворна.

Приобщаването, обявяването става по ред, приет и изпълняван не само от нашите свещеници, но и от другите православни църкви, обясни Николина Александрова.

Когато тече мирото, винаги се усеща благоухание. Самото миро тече, но не капе по земята. Стига до края на дъската, но не пада на пода. Ако го забършете, то продължава да изтича.

Николина посочи и конкретни църкви, където това се случва в момента – в Хавай и САЩ, на Атон има няколко „сълзящи“ икони и там често се случват чудеса на и пред богомолците. В България също има не един и два подобни случая – с Бачковската икона, Троянската, иконата на Св. Мина в църквата „Света Петка“. Чудесата са безброй - изцеление, зачеване…

Трябва да сме чисти във вярата и помислите си. Да бъдем искрени в молитвите и със здраво съмнение – това, което виждаме, че не е плод на нашето съзнание или на желанието за чудо.

Понякога, когато някой ни каже нещо, то ни се стрява толкова реално и нужно в този момент. Ами това е Бог! Той ни говори чрез устата на някой пред нас. Важно е как ние възприемаме нещата.

Човек има нужда от Бог и усеща къде го влече. По този начин много места се превръщат в свещени за много религии.

Православната икона е лесно разпознаваема. Тя има много специфична иконография и тя се изпълнява по канон, обясни още Николина Александрова. Образът трябва да е максимално близък до оригинала и одеждите да съответстват на времето на светеца. С течение на времето зографите успяват в детайлите да вложат много символика и смисъл.

Чуйте целия разговор на Добрина Добрева с Николина Александрова.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.