Учени от БАН в проекта "Фалкон" за многократни ракетни ускорители

публикувано на 17.04.19 в 15:50

Прототип на аеродинамично управлявана „кошница“ за улавяне на ракетен ускорител

Доц. Валентин Пенев за българското участие в проекта ''Фалкон''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Учените от БАН участват в европейски проект, който търси начин да направи ракетните ускорители използваеми за повече от едно излитане. Проектът „Фалкон“ е съвместна разработка между България и шест други европейски държави - Германия, Австрия, Испания, Белгия и Румъния. Според специалистите космическата система, върху която работят ще е по-евтина, по-безопасна за околната среда и по-ефективна от съществуващите американски проекти за „рециклиране“ на ракети.

Голяма част от използваните ракетни компоненти след излитане изгарят или се носят като космически боклук във или около атмосферата. Дори да бъдат открити, в повечето случаи са в лошо състояние и е невъзможно да бъдат възстановени за повторна употреба. През последните години компаниите на милиардерите Илън Мъск и Джеф Безос правят опити за вертикално приземяване на ускорителите с двигатели, които използват гориво.

Доц. Валентин Пенев - ръководител на проекта „Фалкон”, обяснява, че европейският модел е напълно различен:

Основната разлика е, че при нас ракетният ускорител има малки аеродинамични крила, с които, след като се отдели ракетният ускорител от голямата ракета започва балистично спускане и в един момент, когато навлезе в по-плътните слоеве на атмосферата, той започва да планира като безмоторен самолет, поради което не е необходимо гориво и се повишава ефективността на системата.

Доц. Пенев добави, че космическата система предвижда ракетният носител да бъде връщан на Земята, като се прихваща от самолет с куплиращо устройство още във въздуха.

Първоначалните тестове ще се извършват с умалени модели, с размер около 3 метра. Според ръководителя на космическия проект „Фалкон“, в близките пет години всяка една космическа сила ще започне да използва този модел за многократна употреба на ракетните ускорители.