Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учени от БАН в проекта "Фалкон" за многократни ракетни ускорители

Прототип на аеродинамично управлявана „кошница“ за улавяне на ракетен ускорител

Учените от БАН участват в европейски проект, който търси начин да направи ракетните ускорители използваеми за повече от едно излитане. Проектът „Фалкон“ е съвместна разработка между България и шест други европейски държави - Германия, Австрия, Испания, Белгия и Румъния. Според специалистите космическата система, върху която работят ще е по-евтина, по-безопасна за околната среда и по-ефективна от съществуващите американски проекти за „рециклиране“ на ракети. 

Голяма част от използваните ракетни компоненти след излитане изгарят или се носят като космически боклук във или около атмосферата. Дори да бъдат открити, в повечето случаи са в лошо състояние и е невъзможно да бъдат възстановени за повторна употреба. През последните години компаниите на милиардерите Илън Мъск и Джеф Безос правят опити за вертикално приземяване на ускорителите с двигатели, които използват гориво.

Доц. Валентин Пенев - ръководител на проекта „Фалкон”, обяснява, че европейският модел е напълно различен:

Основната разлика е, че при нас ракетният ускорител има малки аеродинамични крила, с които, след като се отдели ракетният ускорител от голямата ракета започва балистично спускане и в един момент, когато навлезе в по-плътните слоеве на атмосферата, той започва да планира като безмоторен самолет, поради което не е необходимо гориво и се повишава ефективността на системата.

Доц. Пенев добави, че космическата система предвижда ракетният носител да бъде връщан на Земята, като се прихваща от самолет с куплиращо устройство още във въздуха.

Първоначалните тестове ще се извършват с умалени модели, с размер около 3 метра. Според ръководителя на космическия проект „Фалкон“, в близките пет години всяка една космическа сила ще започне да използва този модел за многократна употреба на ракетните ускорители.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време

През днешния ден в по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време. Значителна ще се задържи облачността над Западна България и Рило-Родопската област, но главно в югозападните райони ще превалява слаб сняг, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. По поречието на Дунав и на места в равнините сутринта ще има условия..

публикувано на 24.02.25 в 07:15

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40