Днес реших да пиша за завистта човешка, защото никой не обича да говори за нея. От първо лице единствено число имам предвид. Нещо като да излезеш крачка напред пред тълпата и да кажеш на всеослушание: аз съм уродлив. Дори има някакво физически неприятно измерение на това чувство. В съзнанието ми изникват разни картини на големи художници, на Джото или образи на Бош, които толкова добре го представят, че направо ти се повдига.
Всъщност завистта е много сериозна деградираща емоция, неслучайно фигурира сред седемте смъртни гряха. Сякаш останалите 6 по-разбираемо пасват на нас хората и съответно се признават.
Аз съм гневлив, не търпя идиоти. Обичам живота, секса, парите и храната… Няма да им работя за 1000 лв. И така неусетно подреждаш гнева, похотта, алчността, чревоугодието, леността…
Много малко са тези обаче, които открито ще си признаят, че в даден момент са завиждали за нещо на някого. Доста по-долно звучи от това да си горделив, да речем… Завистта автоматично лепва етикета – дребна душица.
А реално всеки от нас някога за нещо е завиждал. Ако говорим за перманентна завист, за мен лично това е болестно състояние, което до голяма степен те вади от реалността и трябва сериозно да се терапевтира. Защото, явно по някакъв начин не приемаш себе си и като форма на съществуване, заимстваш от всички всичко.
Пепи има дълга руса бляскава коса, искам и аз такава. Доротея е по-слаба от мен, искам нейното тяло. Жоро говори 5 езика свободно, а аз едвам се справям с английски. Не е честно!
Нека си представим, че се сбъднат по магически начин всички тези въжделения, от човека Х няма да остане и следа. Ще се превърне в някакво чучело със скачени качества от други хора. Но това си е характеропатология. Такива хора често изглеждат като загубена кауза, защото са прегърнали силно емоции като гняв, яд, злословене. И ако не признаят бързо пред себе си, че злото ги завладява, със сигурност рано или късно ще се самоунищожат. Или пък ще станат прототип в художествено произведение. В драмите на Шекспир, например, доста често срещаме от зеленооките чувства като завист и ревност, които провалят хората епично.
Но да се върнем към всички останали що-годе нормални хора, завистта също си почуква на нашата врата. И особено тук и сега, с целия този фалш, който поддържаме в социалните мрежи, с постоянната демонстрация на най-добрата ни, направо съвършена версия. Никой няма да напише в статус: имам разстройство, защото вечер прекалявам с пикантна храна. Или пък: шефът ми намали заплатата, защото злоупотребявам със служебно положение. Излезе ми огромна пъпка и снимка на пъпката… Не. Всеки ще снима фенси блюдо, ще пише, че са го повишили за втори път тази години и ще си направи селфи с филтър. Това са нормалните неща.
Със сигурност не е добре за нас самите да сме застопорени в завиждане, това няма да доведе доникъде. Ще стоим отстрани на шосето на живота, ще зяпаме преминаващите животи на останалите и ще страдаме, че нашият собствен тотално е катастрофирал.
Знаете, че ние тук взаимно се мотивираме нещата да се променят. Та първото и най-важно нещо в борбата с този дребен вредител, е да си признаете, че завиждате. После, понеже това чувство има корен, да го рационализирате. Давам пример: Яд ме е на Пепи, че говори така хубаво пред публика, а аз всеки път почти се напикавам от притеснение. Някой някога, най-вероятно близък, ви е вменил по някакъв начин, че сте смотан или пък че да се изложиш е на-ужасното нещо на света и от сорта… Нали не си въобразявате, че и Пепи не се притеснява, но го преодолява по свой начин, позитивен. Най-вероятно се забавлява, черпи емоции от излизането пред публика. Всеки има своите предизвикателства, но открива решенията сам.
Това, което можете да направите от завистта, за да я използвате във ваша полза, е да се амбицирате. Но не с идеята да станете като Пепи, а да си откриете вашия собствен модел. Не е лесна задача, може да ви отнеме доста време. Идеята обаче е да сте автентични, а не отчаяни копирачи. Всеки и всичко си има потенциал, в едно сме добри, в друго не чак толкова.
Гледайте не завистта да ви контролира, а вие да играете с това чувство. Защото то ще се появява и ще чака търпеливо да види как ще постъпите с него….
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.Коментатори във "Форум" тази седмица са двама политолози - Светлин Тачев и Атанас Радев. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес бяха: - Политически обзор на годината – избори, блокажи, коалиции и предизвикателствата пред демокрацията - "ДПС - Ново начало" няма да издига нито председател, нито заместник-председател..
По случай Щедрия вторник, Българската болнична асоциация организира кампания по кръводаряване. Инициативата е съвместна с Националния и регионалните кръвни центрове от страната, и с партньорството на фондация BCause. До 5 декември болниците, които участват в кампанията са МБАЛ „Света София“, София; МБАЛ Хигия, Пазарджик; МБАЛ „Света Каридад“, Пловдив,..
Най-трудно намират работа хората, които нямат опит и тепърва стартират кариерата си. Често те имат погрешни очаквания, каза пред Радио София комуникационният мениджърЕмил Томов. „Виждам демонстрация на по-достъпен висок стандарт, който понякога хората без опит очакват, че се придобива прекалено бързо. Мислят, че още започвайки първата си..
В рамките на кампанията на на Фондация BCause #ЩедриятВторник, Фондация "Глобални библиотеки България" организира акция през днешния ден за събиране на книги, които ще достигнат до библиотеки в малките населени места. “Нашият призив е в рамките на деня, но може и един-два дни след това, който се чувства ангажиран с каузата на четенето и грамотността,..
Пазарът на труда на национално ниво остава без значителни промени, сочат новопубликуваните данни за регистрираната в бюрата по труда безработицата през 2023 г. В общините текат различни процеси, като данните показват запазване на много големите разлики между силните регионални икономики и по-слабо развитите части на страната. Забелязва се..